Публикации

„Клубът на изчезналите видове“ - близка среща с дивото

Изображение
Над 90% от убийците са мъже и като мотив номер едно за убийството се сочи „ЛЮБОВ“. Над 90% от ловците са мъже и като мотив номер едно за убийството се сочи „ЛЮБОВ“: Любов към животните, към дивата природа, към Бог“
Шокираща.
Така с една дума мога да опиша книгата на Джефри Мур „Клубът на изчезналите видове“.
Един роман, който до такава степен те стряска, че не можеш да отделиш поглед и единствено искаш да продължиш с четенето. Точно като кървавите сцени в някой филм на ужасите – хем ти е мъчно и ти идва в повече, хем искаш да видиш какво ще стане. Това е първата ми среша с Джефри Мур, но определено няма да е последната. Този човек определено ме впечатли.
В„Клубът на изчезналите видове“ се запознаваме с тийнейджърката Селест, която има призвание – да се бори срещу бракониерите, които довеждат до унищожение дивите животни в горите на родния й Квебек. Когато американецът Найл, беглец от закона, бивш (или не чак толкова) наркоман, я намира захвърлена полумъртва, той бива въвлечен в един пре…

Кавалиър & Клей: красива комиксова лудост

Изображение
„Едно от най-устойчивите убеждения, които можем да забележим при изучаването на човешките заблуди, е че всяка златна ера или е отминала, или предстои.“
Обичам романи, които могат да се определят само с една дума – „приключение“. Точно такова за мен беше и дълго чаканата у нас книга на Майкъл Шейбон – „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”.
Книга, изпълнена с цветове, комискови картини, силни лични истории, фокуси и един блестящ стил на писане. Книга, за която още в началото на това ревю мога да кажа – „Станете и отидете да си я купите!“ В романа се разказва за Джо Кавалиър, млад евреин със силно сценично присъствие, обучен в класическото магическо изкуство на безсмъртния Хари Худини, който току-що е успял да избяга от окупираната от нацисти Прага и е пристигнал в Ню Йорк. Джо има само едно желание – да води докрай своята война със силите на злото, само една мечта – да види близките си спасени. Неговият братовчед Сами Клей си търси партньор в измислянето на герои, истории и илюстр…

Моята тийн седмица (Volume 2)

Изображение
"Когато една счупена кост заздравее, тя е по-устойчива, отколкото е била преди счупването. Същото важи и за разбитите сърца". Из „Изгубих пътя“, Гейл Форман

Много дълго се чудех кога да направя втората част на „Моята тийн седмица“. В момента имам доста задачи и определено нямам много време за четене, какво остава за това да прочета три книги за седем дни. Е, все пак реших, че на този етап, тийн романите са подходяши за комбиниране с другите ми задължения.

Честно казано обаче сгреших и то по простата причина, че книгите, които подбрах този път бяха толкова интересни, че трудно се отделях от тях.
За разлика от първата част, сега „Моята тийн седмица“ е някак си по-мрачна. Изпълнена с дълбоки и лични истории, убийства, самоубийства. Абе... като цяло си имаме тийн драма в пълния й блясък. Както казах и миналия път, за мен този жанр не е за подценяване и винаги има с какво да ни изненада. А тези три книги доказаха това мое твърдение.
Започваме с...
„Един от нас лъже“ от Карън Макменъ…

Първата ми среща с Тери Пратчет

Изображение
„Вселената беше достатъчно скапана и без хората да я ръчкат.“ Тери Пратчет
Тери Пратчет е от авторите, които много отдавна искам да прочета, но все не ми остава време. А в този случай може да се каже, че и не знам от къде да започна. Една приятелка обаче ме улесни- за рождения ми ден ми подари сборника с разкази на Тери Пратчет, а именно „Прахосмукачката на вещицата“. Това е вторият сборник с разкази на автора, създадени в началото на писателската му кариера за седмичника “Bucks Free Press” и предназначени за детска аудитория. Първият такъв сборник излезе под името „Дракони в Порутения замък“.
Както самият Тери казва във въведението на сборника, тези разкази са за хора, които вярват в магии. Хора, на които няма да им направи впечатление, ако видят вещица, която лети на прахосмукачка или попаднат насред магьосническа война. Книгата е за хора, които биха тръгнали на пътешествие с въздушен кораб, а ако видят гномчета из най-близкия супермаркет, или ходещи статуи из парка няма да се учудят, …

„Nolite Te Bastardes Carborundorum“

Изображение
„Свободата е различна … Свобода за и свобода от. Във времената на анархия имаше свобода за. Сега ви е дадена свобода от. Не си струва да я подценявате.“
От много отдавна не се бях впечатлявал толкова много от антиутопия. Даже може да се каже, че не съм фен на този жанр. „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд обаче ме накара да се замисля, да се ядосам, да се стресна. Една антиутопия, която изглежда толкова реална на моменти, че те побиват тръпки и се замисляш дали това няма да се окаже едно близко бъдеще?
Историята в книгата е разказана от името на прислужницата Фредова или както еистинското й име Джун. Тя разказва както за всички прислужници, така и за нея самата, като задачата на всички е да дарят семейството, което ги притежава, с дете. Ако не го направят, ще бъдат прогонени и ще станат част от Нежените, които се борят за оцеляването си. Фредова е сред малкото жени в Галаад, които могат да имат деца, но това не я прави специална, а по-скоро превръща ежедневието й в кошмар – ре…

Back to the Classics: „Парфюмът. Историята на един убиец”

Изображение
„Хората могат да затварят очите си за величието, за ужаса, за красотата, да затворят ушите си за мелодиите и лъжите, но не могат да избягат от миризмата.”
За първи път ми се случва да не мога да събера мислите си след прочетена книга. До толкова да ми е повлияла тя или може би объркала, че да не знам точно какво е мнението ми за нея. Това успя да направи с мен „Парфюмът. Историята на един убиец” от Патрик Зюскинд.
Една книга, наситена с аромати, мисли, чувства... и едно объркано същество, което търси своето призвание в света.
Може за би за много малко от вас сюжетът на тази книга е непознат. В него Патрик Зюскинд описва живота на Жан-Батист Грьонуй, роден във Франция, койтопритежава уникално обоняние. Грьонуй израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Освен усета за всички заобикалящи го миризми, той може да подуши индивидуалния аромат на всеки човек. Дори от километри. Това негово качество му помага да се измъкне от мизерията и мръсотията, в която е роден. Но мечтат…

„В очакване на Боджангълс” или един танц, който никога не спира

Изображение
„Така в рамките на един коктейл и на един танц една луда жена с шапка с крила ме накара да се влюбя до полуда в нея, приканвайки ме да споделя безумието й.“
Пуснете си “Mr. Bojangles” в изпълнение на Нина Симон.
И преди да започнете да четете това ревю малко послушайте песента.
Просто слушайте. Тази весело-тъжна песен описва идеално настроението, което носи книгата на французина Оливие Бурдо – „В очакване на Боджангълс“.
Книга, изпълнена с много музика, танци и огромна доза любов. Любов от тази лудата, която толкова бързо те завладява, че ти няма как да й се противопоставиш. Любов толкова екцентрична, че не се вижда тънката линия, която я разграничава от лудостта. Или просто няма такава линия?
Това е история, която е разказана от бащата и малкия син. История за шеметно влюбени мъж и жена, и детето им, което е безмерно щастливо с шантавите си родители. Главната героиня тук е майката - тя е сияйна, остроумна, изпълнена с нежност и фантазия, непредвидима, напълно освободена от всякакви задръжк…