Публикации

Хуан Салвадор или пингвинът, на когото можем да споделим всичко

Изображение
„Посланието на Хуан Салвадор е изпълнено с надежда, не с отчаяние. Той вдъхна радост и оптимизъм на много човешки души във времена, белязани от страдания и болка, а моят живот бе обогатен от уроците, които научих от неповторимия пингвин Хуан Салвадор.“
С риск много от вас да ме сметнат за психопат ще си призная – аз не се разбирам особено с животните. И не, защото не ги харесвам, а по простата причина, че ме е страх. От всякакъв вид животни. В това ревю обаче ще си говорим за едно прекрасно приятелство межу животно и човек. Приятелство по-силно от всички чисто човешки взаимоотношения. Ще си говорим за един пингвин, който влияе на всеки докоснал се до него по един уникално положителен начин и кара хората да предпочитат него за компания, пред себеподобни.
Днес ще ви разкажа за книгата на Том Мичел „Уроците на пингвина“, която е една вдъхновяваща истинска история, в която няма как да не се влюбите.
Действието на книгата се развива през 70-те години на миналия век, когато Том Мичел сбъдва е…

Домът, в който ... Пушача ни представя богатството на различните

Изображение
„Домът принадлежеше на големите. Домът беше техен дом, възпитателите присъстваха, за да поддържат реда, учителите – за да не им е скучно на големите, директорът – за да не се разбягат учителите. Големите можеха да палят огньове в стаите си и да отглеждат във ваните халюциногенни гъби, никой нищо не можеше да им забрани.“
Руски роман за сиропиталище. Това определено не е тема, която да ме привлече към някоя книга, още повече да ми хареса. Но нещо ме теглеше към историята на Мариам Петросян „Домът, в който ...“ и по-специално първата книга от трилогията „Пушача“. Някаква магия, която като отвориш вратите на този дом, те засмуква и не искаш да излезеш от там. Едно чувство на любопитство, леко напрежение и очакване какво точно ще се случи. Една тайнственост, която създава атмосфера за нереалност, но в следващият момент точно реалността те удря право в лицето и ти не знаеш как да реагираш.
Накратко книгата разказва за Домът – сграда разположена в покрайнините на града, сред многоетажните жил…

Двойна доза Иън Макюън

Изображение
„В седем вече спят. Аз не. Мислите ми се въртят заедно със света на майка ми. Как ме отхвърли баща ми, каква съдба го очаква, доколко аз съм отговорен за нея ... Не виждам полезен ход, не виждам възможен път към евентуално щастие. Ще ми се да не се раждам ...“
Из „В черупката“
Това е първата ми среща с Макюън и определено тя беше ... различна. В рамките на седмица и половина се сблъсках с две негови произведения, които оставиха в мен много противоречиви чувства. В това ревю ще ви запозная с „Операция„Сладкоугодник“ и „В черупката“ – едната книга ме спечели още със заглавието си, другата с анотацията си. Това е автор, който определено не е масовка, а в двете му книги видях както много сходни черти, така и два напълно различни погледа над събитията. Това е двойна доза от Иън Макюън от която определено ми остана много материал за осмисляне.

„Операция„Сладкоугодник“
Това е роман, който ме спечели още със заглавието си. Отдавна не съм имал толкова големи очаквания към някоя история. Добрата а…

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ – наръчник за бъдещи родители

Изображение
„Зариват те с глупости. Мислиш си, че ще си готин, млад баща, който е над тия неща, но един ден се озоваваш пред рафта с детски храни и откриваш, че има седем различни вида адаптирани млека, лягаш на пода и се разреваваш. И така.“
Да бъдеш родител е нещо прекрасно, но не винаги е лесно. Фредрик Бакман много добре знае това и е решил да сподели с всички нас плюсовете и минусите на това да си баща в една симпатична, изпълнена с много хумор (и истини) книга.
„Нещата, които синът ми трябва да знае за света" е първата книга на Бакман, но на български излиза чак сега. Не бях много оптимистично настроен към нея, защото твърдя, че Бакман изключително много разви своето писане през годините и сега да прочета пърата му книга беше като връщане назад. Единствено го направих от любопитство. Не очаквах някакви големи неща.
Оказах се прав – книгата не е някакъв шедьовър, но и Бакман няма претенциите да е. На моменти даже си е откровено скучна. Но първият ми съвет към всеки, който иска да прочете …

„Прекалено шумна самота“: 126 страници истинско удоволствие

Изображение
„… пресовах Хитлер и ликуващите жени, мъже и деца…“
Това е книга, която си взех само заради заглавието.
Това е книга, която прочетох за 60 минути в автобуса София – Самоков.
Това е книга, която те кара да изпиташ истинско удоволствие от четенето и ти оставя впечатление, че не си се сблъсквал с нищо подобно до този момент.
Това е Бохумил Храбал и неговата „Прекалено шумна самота“, която омагьосва.
В книгата се разказва за Хантя, който работи в пункт за преработване на стара хартия в продължение на 35 години всеки божи ден. През ръцете му минава какво ли не и с времето той се е научил да отделя някои от редките книги, които са се озовали в неговото мазе, да ги отнася вкъщи и да ги чете. С пристигането на всяка купчина в пункта за вторични суровини, Хантя винаги успява да чуе гласовете на молещите за пощада книги, които той изравя от боклука и ги спасява. Цели два тона спасени книги висят над леглото му и при едно рязко движение биха се сгромолясали върху него и да го убият.
Ежедневието на …

„Балада за Георг Хених“: когато Виктор Пасков те оставя без думи

Изображение
Не свири, защо забравило обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.“
Отдавна искам да прочета нещо на Виктор Пасков. Много мои приятели го боготворят, а всеки, който се е докоснал до неговото творчество ми го е препоръчал. Да започна с „Балада за Георг Хених“ ми повлия една моя приятелка, която само като видя писмата, приложени в края на книгата, се разплака. Това вече тотално ме накара да поискам да прочета тази история, която вълнува по този начин.

Случайно или не точно, когато реших да започна най-накрая романа, беше рожденият ден на Виктор Пасков, а този малък-голям роман успя да ме развълнува и да ме накара да се замисля за това какви сме като общество и променили ли сме се изобщо.
След като прочетох книгата дълго време не знаех какво да напиша. Наистина. Виктор Пасков ме остави без думи. Не знаех как да започна да говоря за това, което прочетох. Как да го опиша най-точно.
Накратко мога …

„Бяла хризантема“ - искрен роман за ужаса на войната и силата на обичта

Изображение
Думите са сила…Колкото повече думи знаеш, толкова по-силна ще бъдеш. Затова японците обявиха езика ни извън закона. Ограничавайки думите ни, те ограничават нашата сила.“
Напоследък попадам на изключително хубави, но тежки романи. Истории, които много ми харесват, но ме стискат за гърлото и до края на книгата не ме пускат. Когато обаче реших да прочета „Бяла хризантема“ от Мери Лин Брахт, не бях подготвен за историята, с която ще се сблъскам. История, която е сурова и не скрива нищо. История, която не е измислица, а се е случила реално на много жени, както в Южна Корея, така и по целия свят.

Авторката ни запознава с две сестри – Хана и Еми. Действието в книгата се развива в две години – 1943 и 2011. Наблюдаваме две истории – едната борба за оцеляване. Другата – пак така.
Хана е прекарала целия си живот под японска окупация. Като хеньо – жена водолаз, тя се радва на независимост, която е непозната за повечето корейци. Докато един ден, в опит да предпази по-малката си сестра от японски в…

„Загадката Анри Пик”: С любов към книгите

Изображение
„Въпросът не бе дали обичате или не обичате да четете, а по-скоро как да откриете подходящата за вас книга. Всеки може да обожава четенето, достатъчно е да попадне на добрия роман, на този, който ще ви хареса, ще ви говори и от който не можете да се избавите.“
Напоследък преоткрих френските автори и определено започвам да ги харесвам много. Историите, с които ни запознават, закачливият стил на писане, близките до моята душа теми. Всичко това ме кара да започна да гледам на френската литература по един нов начин, а авторите от тази държава постепено се превръщат в мои любимци. И, ако във „В очакване на Боджангълс” например има много музика и една налудничава любов, то в „Загадката Анри Пик” от Давид Фоенкинос се говори за друга моя страст, а именно – книгите.
Този прекрасен, написан идеално, роман ни разказва как някъде в Бретан един библиотекар решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите. Книги, които не са намерили място на лавиците в книжарниците. Книги, които не са прочет…

„Момичето в кулата“ - приказката продължава

Изображение
„През зимата е почти невъзможно човек да стои неподвижен. Дори когато седи до огъня, пак наблюдава въглените, бърка супата и се бори – винаги се бори – с ненаситния студ.“
Още когато прочетох „Мечокът и Славеят“ от Катрин Арден нямах търпение за втората част от приказната история за Василиса Петровна. Първата книга ни въведе в един свят, изпъленен с вълшебства, духове, религия и една култура, която хем е непозната, хем интересна. В първата част Арден ни запозна с едно момиче, което се противпоставя на въведените норми и иска да изследва света. Във втората вече ни показа процеса в израственото й като жена и боец.

Затова не е изненада, че нямах търпение да имам в ръцете си „Момичето в кулата“. Не е изненада, че много ми хареса. Във втората книга приказката продължава и е още по-зловеща.
Вълшебното приключение, започнало в първата част, отвежда Вася в неподозирани посоки. Непокорното и своенравно момиче е разцъфнало в смела млада жена, изправена пред невъзможен избор: женитба или манастир…