Публикации

Показват се публикации от Ноември, 2017

„Стига с този Бакман!“

Изображение
"Не разбирам хората, които горят от нетърпение да се пенсионират. Как е възможно човек цял живот да копнее за деня, в който ще се окаже излишен?" Из „Човек на име Уве“ Може би вече няма четящ човек в света, който да не знае името Фредрик Бакман. Той е един от най-четените и обсъждани съвременни автори. Особено у нас. Със своя изключителен стил на писане, неговото име започна да се свързва с емоционални и чисто човешки истории, но в същото време за някои стана клише, което предизвиква реакции от сорта на „Стига с този Бакман!“. Или поне на мен са ми го казвали.
Когато започнах блога си в началото на месеца много се чудих как да включа Бакман в него. Толкова обичам този автор и героите, с които ме е запознал, че исках той да има специално място и в моето книжно интернет пространство. Знам, че скоро, отново от „Сиела“, ще ни зарадват с негов роман, продължение на „Бьорнстад“. Мислех тогава, когато прочета книгата и напиша ревю за нея, да кажа няколко думи и за предходните романи…

Бунтарките си имат всичко!

Изображение
„Принцесите имат замъци, бунтарките – всичко, което пожелаят!“
Този цитат, в общи линии, обобщава настроението, което носи новото предложение на ИК „Хермес“ - „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ от Елена Фавили и Франческа Кавало.
Това е книга, която развълнува целия свят още с появата си на английски и може би е едно от произведенията, чието излизане се очакваше с голямо нетърпение и на българския пазар. Въпреки че се води детска книга, „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ се чакаше още повече от „големите“ не само жени, а и мъже. Това определено е книга, от която може да се научи доста.
Но нека първо ви разкажа накратко за самата идея, ако все още не сте се запознали с нея.
„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ определно може да се определи като книга – проект. Да, проект е една много точна точна дума в случая, защото книгата има за цел да вдъхновява, да обърне внимание на големи проблеми и да покаже, че уж остарелите разбирания в някои случаи все още са се загнездили…

Баба Дуня rocks

Изображение
"Не може за всички глупаци на този свят да е виновна радиацията!"
От ИК „Сиела“ за пореден път ни представят роман, за който твърдят, че е в духа на „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман. Някак си точно Уве стана нарицателно за една хубава история изпълнена с топлина и искрена човещина.


Първият сравнен с Уве бе Мосю Жан ("Мосю Жан в преследване на щастието" от Томас Монтасер), който ми беше прекалено възпитан и тих. След това дойде ред на Артър Пепър („Странните талисмани на Артър Пепър” от Фейдра Патрик), който за мен е много далеч от образа и духа на Уве. Нещо липсваше в тези истории. Нямаше го онзи плам, онова усещане, което да те накара да заобичаш героя и да не искаш да спреш да четеш. 
Затова, когато разбрах, че и „Последната любов на баба Дуня“ от Алина Бронски е сложена в графата „в духа на Уве“ си казах – „Хайде, стига! Не може и тя да прилича на Уве!“.
Е, грешал съм!
Влюбих се в баба Дуня! Обикнах я още на втората страница, когато обясняваше причините поради…

„Сол при солта“ – една трагедия, обвита в мистерия

Изображение
„Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него.Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.“
Рута Сепетис


Война.
Четирима бегълци.
Лъжи.
Най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.
10 582 пасажери.
9343 жертви.
Това са основните факти, които те карат да посегнеш към „Сол при солта“, мислейки си, че може да се справиш с историята, с която ще се сбълскаш.
Но не!
Не си готов!
Дори не си близо до това, което ще прочетеш на страниците на този роман, който те разтърсва изцяло.
Не съм излишно драматичен, нито се вживявам прекалено много.
Това е книга, която не съм сигурен дали ще успея да разкажакакто трябва, или да предам достоверно настроението, което носи у себе си. Това е произведение, което просто трябвада прочетеш. Да изживееш.
Според мен „Сол при солта“ е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО четиво за всеки, който иска история, която не е от онези по повърхностт…