Стогодишният старец, с когото не искате да си имате работа

 „Отмъщението е като политиката - едно нещо винаги води до друго, докато лошото стане по-лошо, а по-лошото стане най-лошо.“

Започвам това ревю с едно признание – обичам шведските автори!

Обичам чувството им за хумор, героите, които изграждат, историите, в които ме въвличат. Харесва ми лекотата, с която пишат и това как ме разсмиват без проблем. Разбира се, в това отношение любимец ми е Бакман, но Юнас Юнасон и неговият роман „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” определено е творба, която си заслужава четенето.
Това не е първата книга, която чета от автора – първоначално се запознах „Неграмотното момиче, което не можеше да смята“, но се оказа, че съм разменил местата, защото „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” е първият роман на Юнасон и по мое мнение – много по-добър.

Накратко книгата разказва за Алан Карлсон – мъж, който след дълъг и изпълнен със събития живот, се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на престъпна организация, го среща с колоритни приятели, които с готовност се присъединяват към него. (Дори и един слон – Соня)


Алан Карлсон ще се върне в миналото и ще се срещне лично с най-знаменитите политически фигури по земното кълбо – от Франко до Сталин и от Труман до Дьо Гол – и навсякъде ще свърши по нещо „полезно“, оказвайки влияние върху най-важните световни събития.

И ви гарантирам, че докато четете романа определено ще се запитате дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така?

Ще започна с нещата, които ми харесаха в книгата.

Най-много ми хареса колко интелигентно е написана тя. Всички взаимовръзки са си на мястото. Логичното развитие на сюжета не се прекъсва дори за момент и си личи богатата обща култура на Юнасон и това с колко много неща е запознат. Стилът му на писане е увлекателен и борави с иронията много умело. Не ме подразни нито веднъж, а и наистина шегите му се получаваха.

Много ми хареса как в книгата всички престъпления на Алан му се разминаха без проблем. И то не по някакъв магически начин, както по принцип става в книгите, а по един много логичен и дори законен път. Хареса ми непокизмът на главния герой – това как взима важни решения не само за себе си, а за целия свят. Хареса ми как взриви дома си два пъти. Като цяло тази част от харектара на Алан ми се струва, че е точно копие на характера на самия Юнас Юнасон. Kнигата върви много леко и въпреки големия обем информация те разтоварва.

Не ми хареса обаче на моменти задълбаването в подробностите – авторът до такава степен иска да ни увери, че събитията са реални, че в усилието си да е подробен на моменти ставаше скучен. Финалът също ме разочарова. Беше много ... обикновен. Дори предвидим. А това определено не е обикновена книга.
Юнас Юнасон
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” е лека, забавна, лична. Типично по шведски. Със сигурност няма да останете безразлични. А от Алан може и да се научи много – все пак е на 100 години.

Популярни публикации от този блог

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!

Тънкото изкуство (да знаеш за какво) да не ти пука