Back to the Classics: „Десет малки негърчета“

„Няма нищо по-лесно от убийството, но след това чувството за вина те преследва до края на живота ти.“

Може би много от вас са чели „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи. Аз обаче се сблъсках с този шедьовър чак сега. От много време искам да го прочета, но все не намирах време. От ИК „Ера“ обаче го преиздадоха с нова корица и аз сметнах, че това е знак, най-накрая, да се запозная с един от най-успешните световни романи.

Накратко книгата разказва за десет души, които пристигат в имение на необитаем остров (по-известен като Негърския остров, заради формата си), поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Но това е само привидно – те си приличат най-вече по това, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати.

Още в първата им нощ в имението те разбират, че тайнственият им домакин е намислил не много хубави неща за тях. Оказва се, че не могат да напуснат острова, а когато един от тях е отровен само няколко минути по-късно, напрежението вече ескалира. Убиецът обаче не се спира до тук. Напротив! Той вече е подбрал следващата си жертва, а всяко едно убийство е вдъхновено от тази детска песничка:

„Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното – ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.“

За мен книгата е БРИЛЯНТНА!

Този роман ме остави без думи, а начинът на писане на Агата Кристи, съспенса и напрежението, което има през цялата книга, те кара да четеш без спирка, докато не се разплете цялата загадка.

Докато се развиваше сюжетът имах теория кой може да е убиецът, но Агата Кристи с цялото си майсторство успя да ме изненада и да ме накара да възкликна: „Велика е!“ при прочитането на последната дума.
Няма какво да говорим за Агата Кристи – това е един от най-обичаните и продавани автори в света, превеждана повече и от Шекспир. Автор, който така умело борави с различни техники на писане, че просто ти доставя удоволствие докато четеш.

Определено разбирам защо „Десет малки негърчета“ е обявен като най-любим и успешен неин роман. Толкова много психология има вътре, толкова добре е изграден всеки един герой, че няма как да не признаеш гениалността на автора. Много ми хареса една от основните идеи в книгата, а именно, че грехът не остава безнаказан. Възмездието настига човек навсякъде и по всяко време, незавасимо дали в съда или по някакъв друг начин.

Хареса ми и желанието на убиеца да извърши „идеалното убийство“. Убийство, което съдържа в себе си лудостта на извършителя, неговата гениалност и логиката, която при прочитането на финала дори започваш да разбираш. Аз лично се притесних за себе си, когато осъзнах колко много ми харесва идеята детската песничка да е в основата на убийствата и как героите постепенно осъзнават каква точно смърт им предстои. 

Това е втората ми среща с Агата Кристи, но определено няма да е последната. По принцип обичам криминални романи и не мога да повярвам, че се забавих толкова много с четенето на този прекрасен автор. А, ако някой като мен все още не се е докоснал до майсторството на Агата Кристи и по-специално „Десет малки негърчета“, му препоръчвам да го направи без да се замисли. Определно си заслужава!

Популярни публикации от този блог

„Стига с този Бакман!“

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!