Първата ми среща с Тери Пратчет

„Вселената беше достатъчно скапана и без хората да я ръчкат.“
Тери Пратчет

Тери Пратчет е от авторите, които много отдавна искам да прочета, но все не ми остава време. А в този случай може да се каже, че и не знам от къде да започна. Една приятелка обаче ме улесни  - за рождения ми ден ми подари сборника с разкази на Тери Пратчет, а именно „Прахосмукачката на вещицата“.
Това е вторият сборник с разкази на автора, създадени в началото на писателската му кариера за седмичника “Bucks Free Press” и предназначени за детска аудитория. Първият такъв сборник излезе под името „Дракони в Порутения замък“.

Както самият Тери казва във въведението на сборника, тези разкази са за хора, които вярват в магии. Хора, на които няма да им направи впечатление, ако видят вещица, която лети на прахосмукачка или попаднат насред магьосническа война. Книгата е за хора, които биха тръгнали на пътешествие с въздушен кораб, а ако видят гномчета из най-близкия супермаркет, или ходещи статуи из парка няма да се учудят, ама въобще. Като цяло това е книга за мечтатели – какъвто беше и самият Тери Пратчет.

Докато минавах през разказите на тази легенда в книжния свят, разбрах всъщност какво съм изпуснал през всичките тези години, докато отлагах срещата си с него. Всички разкази са написани интелигентно, с много леко намигване,  а чувството за хумор на Тери Пратчет е отлично и в никакъв случай просташко.

А да не говорим за неговото ОГРОМНО въображение. Според мен този човек  е бил в състояние на всяко обикновено нещо да му придаде магия и от него да стане един страхотен разказ, изпълнен с причудливи места и още по-причудливи ситуации.
Един от най-любимите ми разкази в книгата е „Пътуващият във времето телевизор“. В него се разказва за една случайно намерена древна раковина и няколко динозавърски привидения, които разкриват на професор Оксфорд, уредничката на местния музей, че някой е открил начин за пътуване във времето и редовно отскача до праисторическата ера. А как става всичко това? Просто с един стар телевизор, който има възможността да те отведе на места, за които дори не си си фантазирал.

Сборникът “Прахосмукачката на вещицата“ е леко четиво, което има за цел просто да ни отпусне, разсмее и да направи живота ни малко по-шарен. Един сборник, с който просто разпускаш и наистина ставаш едно дете, за което няма граници. Страхотно редакторско решение е да има игра с големината на шрифта и „изскачането“ му от правите редове, като това допълнително оживява закачливия текст. Оригиналните илюстрации също са точно на място.

Като цяло мога да кажа, че първата ми среща с Тери Пратчет започна с правилното четиво. Разказите му, въпреки че са в ранния му период, ми дадоха една добра основа, за да продължа с неговите книги. И след като прочета огромната си купчинка, която ме чака, определено бих се върнал към света на Тери Пратчет, защото ми даде огромно доза от това,  от което имам нужда напоследък.

МАГИЯ.

Популярни публикации от този блог

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!

Тънкото изкуство (да знаеш за какво) да не ти пука