Кавалиър & Клей: красива комиксова лудост

„Едно от най-устойчивите убеждения, които можем да забележим при изучаването на човешките заблуди, е че всяка златна ера или е отминала, или предстои.“

Обичам романи, които могат да се определят само с една дума – „приключение“. Точно такова за мен беше и дълго чаканата у нас книга на Майкъл Шейбон – „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”.

Книга, изпълнена с цветове, комискови картини, силни лични истории, фокуси и един блестящ стил на писане. Книга, за която още в началото на това ревю мога да кажа – „Станете и отидете да си я купите!“
В романа се разказва за Джо Кавалиър, млад евреин със силно сценично присъствие, обучен в класическото магическо изкуство на безсмъртния Хари Худини, който току-що е успял да избяга от окупираната от нацисти Прага и е пристигнал в Ню Йорк. Джо има само едно желание – да води докрай своята война със силите на злото, само една мечта – да види близките си спасени. Неговият братовчед Сами Клей си търси партньор в измислянето на герои, истории и илюстрации за новата хитова вълна в Америка – комиксите. Така започва историята на едно незабравимо партньорство и приятелство.

От болката, мечтите и загубите си  Джо и Сами съумяват да изплетат истории, вълнуващи сърцата на всички, които мечтаят  за приключения. Пътят на двамата приятели  ги отвежда дълбоко в сърцето на Манхатън и на набиращата все по-голяма скорост рекламна индустрия, тласкана неизменно напред от добрата стара американска амбиция – през  любовни мъки, разочарования и напразни копнежи. Изкачвайки се от улиците на Бруклин до върховете на Емпайър Стейт Билдинг, Джо и Сами извайват своите кариери щрих след щрих, толкова ярко, сякаш ги рисуват пред очите ни.

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е една от книгите, които прочетох с наистина голямо удоволствие и желание. Причините за това са много.
На първо място поставям страхотния стил на Майкъл Шейбон. Това е писател, който не пише, той определено рисува. Изказът, диалозиите, ретроспекциите... всичко си беше на място, а пред мен постоянно излизаха сцени от комикси. Квадратни кутийки, които ми разказваха историята на Сам и Джо и които Шейбон с лекота, и с голяма доза хумор, запълваше. На моменти писането му ми напомняше това на Пол Остър. И двамата определено умеят да разказват много подробно за случващото се, но така че изобщо да не доскучае на читателя, а напротив – той да няма търпение да види как ще завърши историята. Определено една интелигентно написана книга, която ти носи удоволствие от четенето.

Обожавам истории, които ми дават обща култура. Книги, от които да науча нещо или тема, над която да започна да гледам по друг начин. Книгата на Майкъл Шейбон определено ме накара да обърна много по-голямо внимание на комиксите, тяхната история и да се разровя по-подробно за всичко около тях. За това каква е била тяхната роля в обществото в началото и колко неразбиране е имало у много хора спрямо тях.

Но книгата на Шейбон не е само за това. Той говори за Втората световна война и как тя се отразява на всички. Как преди Америка да се включи в нея, за тях тя е просто един невидим враг, който главните ни герои успяват да изобразят на страниците на комикса си. Това определено е роман за загубите. Загубата на семейство, мечти, вяра... но и общата страст, която в крайна сметка е спасителна.

Майкъл Шейбон

Авторът ни представя една история за едно истинско приятелство, което е над всичко. Грешките се прощават, не се обръща внимание на дребни различия, а се гони една обща цел.


Наистина съм впечатлен от Шейбон – в една книга той ми представи един феномен от гледна точка както на създатели му, така и на четящите го. Постави го във времето преди, по време и след Втората световна война и ни представи неговото развитие в различните епохи. Всичко това го смеси с личните истории на героите и това колко те самите повлияват на случващото се в комиска. И от цялото това нещо излиза тази невероятна книга. 

За финал мога само да кажа, че определено препоръчвам „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”, незавсимо дали сте фен на маскираните герои или не.

Снимка: Магдалена Младенова

Популярни публикации от този блог

„Стига с този Бакман!“

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!