„Когато порасна, искам да стана чужденец“ или можем ли да успеем в България?

„Докато пишех тази книга, имах късмета да се срещна с изключителни таланти, които доказват, че успехът е просто въпрос на желание, а не на местоположение. Ако ние наистина сме отдадени на някоя кауза и ставаме и лягаме с мисълта за нея, то нищо не може да ни спре да я осъществим.“
Това е книга, която още само като зърнах, веднага взех да чета. Всеки, който ме познава знае колко болна тема ми е емиграцията и как като чуя, че още някой млад човек е напуснал страната ни получавам гърч.

От години поддържам тезата, че в нашата страна може не винаги да е леко, но имаш ли желание и ти се работи, може да успееш. Винаги ми е било много дразнещо как в медийното пространство се тиражира само едната гледна точка – как българите бягат в чужбина, как там е по-добре, там е прекрасно, замерят те с пари и как ако имам малко ум в главата трябва да емигрирам и аз.

Още в анотацията на „Когато порасна, искам да стана чужденец“ обаче прочетох, че тук ще има другата гледна точка. Че Ели Цонова ще покаже другата страна на монетата и ще ни представи хора, които са доста успешни у нас и дори не мислят да напускат България. Ще покаже, че тук не е чак толкова ужасно.

Е, определено не ме разочарова!

Накратко дебютната книга на Ели Цонова – „Когато порасна, искам да стана чужденец“ вдига завесата около личните истории на повече от 30 души, които са преминали през легендата „емигрант“ и са я преживели сами, всеки по своя начин. Това са интервюта за успеха, който не зависи от местоположението, а от силата на мечтата. Сред интервюираните са Иван Шопов, Биляна Славейкова, Венко Добрев, Нуша Огнянова, Саша Безуханова и много други. Всеки от тях описва своята реалност, съдба и рецепта за удовлетворение от съвременното тук и сега.

Книгата много ми хареса! Казвам го съвсем искрено и поздравявам авторката от сърце. Първо, както казах и по-горе, ми хареса това, че се дава гласност на другата гледна точка. Харесва ми, че Ели ни показва  че няма само един верен път за успех и че е абсурдно да се казва, че щом отиваш в чужбина задължително ще си по-успешен отколкото в България. Хареса ми, че чрез нейните интервюта видях млади и нахъсани хора, които живеят в нашата страна и са успешни. Дали имат 5 ресторанта в столицата или пък две студиа за татуировки, а пък може и да е собствен сайт, всички тези герои се развиват у нас супер успешно, без да се налага да напускат границите на държавата. Важен е талантът, вярата в себе си и да ти се работи, а не да чакаш нещо да се промени от само себе си.
Ели Цонова
Хареса ми, че повечето интервюирани вярват в едно по-добро бъдеще за нашата страна и искат да са част от промяната, а не да гледат отстрани и да чакат тя да се случи сама. Чужденците, които избират България пред собствените си държави също са много симпатични и е много любопитен техният поглед над страната ни и защо са избрали да живеят тук. 

Хареса ми и, че се опровергават много от клишетата, които обикалят сред обеществото онтносно отглеждане на децата в България, създаване на собствен бизнес тук, заплати и т.н.  

Но не си мислете, че тази книга е някаква утопия, която подминава проблемите в България. Напротив! И това е вторият голям плюс на „Когато порасна, искам да стана чужденец“.

В книгата са поместени различни гледни точки. Има хора, които тепърва ще напуснат България и казват защо. Някои от интервюираните пък са в чужбина и изобщо не искат да се връщат. Ели се е постарала да събере и плюсовете и минусите както на България, така и на живота зад граница. Да ги постави на едно място и така да докаже, че за да си щастлив и успешен, си важен ти и мечтите ти, а не къде се намираш.

Книгата е написана много добре. Такъв тип сборници с интервюта има опасност да доскучаят към средата, а е възможно и да не се стигне до финала на книгата. Тук обаче случаят не е такъв. До последната страница ти е интересно, всички истории са цветни и дори си нетърпелив да видиш какъв ще е разказът в следващата глава.

Определено ви препоръчвам да прочетете „Когато порасна, искам да стана чужденец“  - за мен това е книга, която те кара да се замислиш над много неща. На преден план поставя въпроси както към управаляващите ни, така и към самите нас като общество.

Книга, която ме зарадва, издразни, ядоса, натъжи.

Книга изпълнена с истории, които са много различни, но имат и нещо общо – на едно място са събрани мечтатели, които постигат целите си незаивисимо от обстоятелствата.

CONVERSATION