„Кафене на края на света“: Защо си тук?

„Мислите ми отново хукнаха стремглаво. Това, че правех нещата, които правят всички около мен, помагаше ли ми да реализирам своя смисъл на съществуване?“  
Има книги, които просто са симпатични. Информацията в тях не е нещо ново и нечувано, не е откритие. Но въпреки това те впечатляват с едно просто нещо – съдържат  толкова очевадни истини, че чак се замисляш защо трябва да ги прочетеш, за да ги осъзнаеш.  

Такава е и книгата на Джон Стрелеки „Кафене на края на света“. Едни 150 страници, които не ме учудиха с нещо ново, а просто ме накараха да погледна на информацията, която вече знам по един различен начин.  

Книгата проследява необикновеното приключение на автора в едно кафене, което открива случайно. В началото на отпуска си Джон попада в задръстване на магистралата и докато търси обиколен маршрут, се изгубва. Внезапно от океана на мрака изплува спасителна светлина – улична лампа, която осветява алеята към крайпътно кафене с необикновеното име „Защо си тук“. Чудатостите обаче не свършват дотук. В допълнение към храната и напитките, менюто на заведението включва три въпроса, върху които посетителите да размишляват, докато очакват поръчката си: 

Защо си тук?
Страхуваш ли се от смъртта?
Изпитваш ли удовлетворение от живота? 

И така уж кратката спирка на Джон се превръща в една дълга вечер, в която той не само ще се наслади на вкусна храна, но и ще получи това, за което копнее душата му – духовно преобразяване. До 5 часа сутринта, заедно с посетителите на заведението и хората, които работят там, той ще преосмисли представата си за смисъла на живота благодарение на ценните уроци от рекламен мениджър, сърфисти на крайбрежието на Коста Рика и... една зелена морска костенурка.
За мен „Кафене на края на света“ изобщо не беше лошо четиво. Да, по никакъв начин, не ми даде нова информация, но беше поднесена по един интересен начин и за момент ме кара да погледна на някои от темите, които се обсъждат под един различен ъгъл. Наистина посещението на това кафене е доста интересно и на мен определено ми е любопитно дали наистина съществува.

Самият автор споделя, че на моменти си мисли, че това преживяване не е реално, но е запазил менюто, на което има написани въпросите и така знае, че случката, която е променила живота му наистина се е случила. Аз лично също на моменти се съмнявах, че това са реални събития, тъй като някои от тях буквално ми бяха като реплики от сценарий. Някакси изкуствени и всеки един от героите знаеше какво да каже в точния момент, а не е представено като един случаен философски разговор между непознати в 5 часа сутринта. Но може и Джон,  при писането на книгата, да е структурирал и обработил по-правилно нещата, за да бъдат все пак четивни.
Джон Стрелеки
Въпросите заложени в менюто на кафенето са вечни, винаги ще са интересни, така че на мен ми беше любопитно как Джон и останалите тълкуват техните значения. Книгата се чете изключително бързо и лесно, точно защото не е представена като монолог и разсъждание на автора, а нещата, които той сам е разбрал са представени като диалог и случки, и така нещата са доста по-любопитни за читателя.

Ако искате да разтоварите и да се разсеете малко от ежедневието то „Кафене на края на света“ е вашата книга. Не бъдете с големи очаквания, защото особено, ако сте фенове на този тип литература може да останете разочаровани. Въпреки това определено би ми било интересно да прочета някой ден и „Завръщане в кафенето на края на света“, за да видя дали нещо се е променило от последното посещение на Джон.

CONVERSATION