Мисия: Да заобичаш Смъртта
„Все по-често се питам защо хората
правят толкова много за тялото си, а за душата си – толкова малко.“
Такива
мисли вълнуват Смъртта в неговата книга „Животът ми като Смърт“.
Да
, за Хелоуин от издателство „Ентусиаст“ ни предлагат да прочетем книгата не на
кого и да е, а на самия г-н Смърт. Книга, която плени цяла Германия с черното
си чувство за хумор и още по-ироничното за нея послание – истините за живота скрити
между страниците. Това е книга, която си поставя една амбициозна цел – да
промени нагласата на обществото към Смъртта.
Задачата
на пръв поглед е трудна, но дали е невъзможна?
В
тази книга Смъртта не убива никого – даже напротив – помага на всички, на които
им е дошло времето, да започнат да свързват това последно пътуване с хубави
чувства. Тъпото на този план е, че никой не се връща да разкаже колко се е
подобрила услугата през годините. Но Смъртта продължава да мисли за изход от
тази патова ситуация.
Романът
проследява борбата на Малката Смърт с баща му. Младши иска от „Шефа“ да
разчупят малко рамката и смъртта да не е чак толкова ужасяващо събитие за
хората. Малката Смърт търси приятели сред обществото и иска да свикне с
неговото разбиране за живот. Затова подобно на всички смъртни си има любима
песен („Killing me softly”),
води си дневник, има котка, която
не е точно котка, обича ванилия и даже се смее с удоволствие, когато има за
какво.
В
тази книга Смъртта е навсякъде – докато пазарувате, докато пиете кафето си, в
трамвая, дори ви сервира вурстчета в типична германска бирария. Тук той е
постоянен герой, който винаги е наблизо,
незавсимо дали сте готови за него или не. И въпреки че си печели много приятели
сред живите, Смъртта не изпълнява желания на никого (е, освен на един човек).
Също така не води войни, не развива болести, не причинява произшествия. Той не
е отговорен за делата на човечеството и не е Майката Природа. Той е чисто и просто
Смъртта и за негово нещастие е наследил семеен бизнес, който изобщо не му
харесва, но никой не се съобразява с този факт или пък с това, че той може би
иска да стане акушерка.
Като
цяло авторът е искал чрез много голяма доза черен хумор да извади на показ
недостатъците на нашето общество и чрез смрътта (себе си) да ни покаже колко
нелепи можем да бъдем.
Но
дали успя?
На
моменти за мен книгата буквално е скучна и то поради простата причина, че
хуморът е преекспониран. Определено доста от шегите са се получили, но в
желанието на автора да бъде супер оригинален, тексът на места прилича на кандидатстудентска
работа за журналистическия факултет. Книгата успя да ме разсмее в повечето пъти, но
много често хуморът е бтуафорен, а описанието на живота на Смъртта сред живите е
предвидимо. В един момент четеш по супер оригинален начин как Смъртта иска да
покаже, че той е един съвсем логичeн край на живота и ние трябва да го приемаме
такъв какъвто е, но в следващия момент си подразнен от клиширания текст, като това леко те и разочарова.
Главната
задача на книгата обаче е друга.
Смъртта
е тук, за да ни покаже колко сме вглъбени в някакви излишни проблеми и че
пропускаме големия смисъл на живота, а именно – да го живеем.
Без
да ни назидава излишно и без да натрапва мнение, г-н Смърт успява да ни
представи една моментна снимка на модерното общество, а именно:
Как
препускаме през живота без да се замисляме, колко се преуморяваме, защото
постоянно нямаме време.
Как
пропускаме важните моменти с близките. Как тялото винаги е на по-високо ниво от
духа. Как сме се вглъбили в материалното и си пропиляваме живота в ядове за
глупости, а съжаляваме за това на смъртния си одър, сиреч на срещата си с него.
В
тази книга г-н Смърт иска да ни каже, че е хубаво да обръщаме повече внимание
на Живота и на уроците, които той ни предоставя, за да не се налага Смъртта да ни
ги преподава в поледните ни мигове. Все пак и той е зает.
Като
за финал мога да кажа, че „Животът ми като Смърт“ е един комедиен поглед над
най-трагичната част от нашето съществуване и ни кара да се надсмеем над себе
си, но и да се замислим над това как искаме да живеем и какво е важно за нас.
Никой
докоснал се до тази книга не може да остане равнодушен към нея, незавсимо дали
ще оцени хумора на Смъртта или не. А той определено не е за всеки.
П.С.
НЕ ПОПЪЛВАЙТЕ „Фомруляр за предварителни мерки“ в края на книгата – никога не
се знае дали няма да получите обратна връзка!
Кой
всъщност е Смъртта?
Любопитна подробност за
книгата е, че авторът е анонимен и в Германия наистина е известен като Смъртта.
За първи път
се появява в това свое амплоа
през май 2011 г., като това става с десетминутна шоу програма в Германия, част
от неговата PR кампания.
След като е окуражен от успеха си, през 2012 г.
разширява тази форма до пълна вечерна програма наречена Death Comedy Show.
И не само това –
Смъртта има много награди, включително
и тази на журито на Големия фестивал на кабарето в Берлин през 2013.
„Животът ми като Смърт“
излиза през 2014, като това е първата книга на автора, но не се знае дали ще
бъде и последната.
Ако ви е интересно как
точно изглежда Смъртта, можете да го направите тук:
CONVERSATION