„Сделката на живота ти“ – различната коледна история

"Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, днес е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингбори, а аз убих човек. Приказките не започват така, знам. Но отнех живот. Ще се промени ли нещо, ако ти кажа чий?“

Какво начало, а?

Аз нямах нужда от  него обаче, за да съм оптимистично настроен към новото предложение от Фредрик Бакман - „Сделката на живота ти“ . Харесвам този автор, защото неговите истории са истински и докосват сърцето ти. А тази определено не прави изключение.

Признавам си, че очаквах типичната коледна история – захаросан сюжет, който да ни накара да усетим празника и да ни „стопли“ по онзи начин, по който само Бакман може да го направи. Както всеки път и сега той не ме подведе. Знаех си, че разказът отново ще ме стисне за гърлото. Просто този път Бакман направи своята магия по много различен начин.



„Сделката на живота ти“ определено е трудно смилаема. Авторът поставя на преден план въпроси, които всеки един от нас си е задавал поне веднъж в живота си. Не очаквайте клише или нещо типично за празника. Това не е Бакман. Той винаги е различен. 

„Сделката на живота ти“ е разказ. Тънка книжка. Само 64 страници. Чете се бързо. Но с малко думи Бакман ни казва изключително много. Такива автори обичам. Които в кратък обем, могат да ти дадат храна за размисъл за много дълго време. Това за мен е майсторство!

 „Сделката на живота ти“ е напомняне – да не бързаме, да оценяваме нещата на време, да си припомним значението на семейството.

(Разбира се, не мога да подмина впечатляващите (меко казано) илюстрации на Дамян Дамянов, които изобразяват света, който Бакман ни описва по един страхотен начин.)




Обичам това, което чета да ме кара да се замисля и да преценя до колко мога да го приложа за себе си. Да усетя дали се свързвам с автора и неговите герои.

И макар, че е само 64 страници, в книгата са поместени важни теми:

Какво правим с живота си?

Може ли да измамим смъртта?

Колко държим на семейството си?

Можем ли да върнем пропиляното време?

Кога вече е късно?

Какво наследство ще оставим след себе си ...

... а до колко държим на него?

Това, което много ми допадна в разказа е метаморфозата на главния герой. В началото той виждаше родния си град като място, което му напомня какъв не е станал. Много силно впечатление ми направи изречението "Ужасно е да признаеш пред себе си, че не си човекът, който винаги си вярвал, че си". И в думите на героя има много смисъл. Не, че в момента ги разбирам – аз все още свързвам своето родно място само с положителни мисли и чувства. Но дали след време няма да се променя и аз? Признавам, че не искам да мине цял един живот, за да оценя това, което имам както нашия герой.   

И въпреки че Бакман е запазил своя стил на писане и тук, в „Сделката на живота ти“, има неща, които отличават това му произведение от останалите. Например: в този разказ героите нямат имена. Може би, защото някои от тях няма да имат бъдеще. Или просто то ще бъде променено. Както и миналото им. Абе .. сложно е! Това е едно от най-положителните неща на Бакман - че с този разказ ни кара да се замислим дали бихме жертвали миналото си, ако заради това ще трябва да пожертваме освен бъдещето си и нечий живот.

Това в общи линии са и нещата, които ми харесаха в разказа.

И въпреки че оценявам положителните му страни, то има нещо, което ми липсва в тази творба на Бакман. Не знам какво е то. Няма го този „уау“ ефект. Няма го онова нещо, което да те накара да отвориш книгата за втори път. Ако трябва да сравня „Сделката на живота ти“ с другата новела на Бакман – „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, то „Сделката..“ определено ми идва по-слабо. А пък да не говорим след „Бьорнстад“.

Като цяло обаче ви препоръчвам да прочетете тази история - кратка, но караща те да мислиш за нея дълго, след като я прочетеш. А може би преди края на годината имаме нужда точно от това - да премислим какво сме направили досега с живота си и дали той се движи в правилната посока. Дали обръщаме достатъчно внимание на семейството си, или го имаме за даденост?

С нетърпение чакам продължението на „Бьорнстад“, защото виждам, че Бакман се развива. Поддържа интереса ми и ме кара след всяко нещо прочетено от него да не се отегчавам, а да искам още от истории му.

CONVERSATION