„Отмъщението
е като политиката - едно нещо винаги води до друго, докато лошото стане
по-лошо, а по-лошото стане най-лошо.“
Започвам това ревю с едно признание – обичам
шведските автори!
Обичам чувството им за хумор, героите, които
изграждат, историите, в които ме въвличат. Харесва ми лекотата, с която пишат и
това как ме разсмиват без проблем. Разбира се, в това отношение любимец ми е
Бакман, но Юнас Юнасон и неговият роман „Стогодишният старец, който скочи през
прозореца и изчезна” определено е творба, която си заслужава четенето.
Това не е първата книга, която чета от автора
– първоначално се запознах „Неграмотното момиче, което не можеше да смята“, но
се оказа, че съм разменил местата, защото „Стогодишният старец, който скочи
през прозореца и изчезна” е първият роман на Юнасон и по мое мнение – много
по-добър.
Накратко книгата разказва за Алан Карлсон –
мъж, който след дълъг и изпълнен със събития живот, се озовава в старчески дом,
който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че
доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден
рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от
тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан
предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй
невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на
престъпна организация, го среща с колоритни приятели, които с готовност се
присъединяват към него. (Дори и един слон – Соня)
Алан Карлсон ще се върне в миналото и ще се
срещне лично с най-знаменитите политически фигури по земното кълбо – от Франко
до Сталин и от Труман до Дьо Гол – и навсякъде ще свърши по нещо „полезно“, оказвайки
влияние върху най-важните световни събития.
И ви гарантирам, че докато четете романа
определено ще се запитате дали пък нещата и в действителност не са се случили
именно така?
Ще започна с нещата, които ми харесаха в книгата.
Най-много ми хареса колко интелигентно е написана тя. Всички взаимовръзки са си на мястото. Логичното развитие на сюжета не се прекъсва дори за момент и си личи богатата обща култура на Юнасон и това с колко много неща е запознат. Стилът му на писане е увлекателен и борави с иронията много умело. Не ме подразни нито веднъж, а и наистина шегите му се получаваха.
Много ми хареса как в книгата всички
престъпления на Алан му се разминаха без проблем. И то не по някакъв магически
начин, както по принцип става в книгите, а по един много логичен и дори законен
път. Хареса ми непокизмът на главния герой – това как взима важни решения не
само за себе си, а за целия свят. Хареса ми как взриви дома си два пъти. Като
цяло тази част от харектара на Алан ми се струва, че е точно копие на характера
на самия Юнас Юнасон. Kнигата върви много леко и въпреки големия обем
информация те разтоварва.
Не ми хареса обаче на моменти задълбаването в
подробностите – авторът до такава степен иска да ни увери, че събитията са
реални, че в усилието си да е подробен на моменти ставаше скучен. Финалът също
ме разочарова. Беше много ... обикновен. Дори предвидим. А това определено не е
обикновена книга.
„Стогодишният старец, който скочи през
прозореца и изчезна” е лека, забавна, лична. Типично по шведски. Със сигурност няма да останете безразлични. А от Алан може и да се научи много – все пак е на
100 години.
 |
| Юнас Юнасон |
CONVERSATION