„Балада за Георг Хених“: когато Виктор Пасков те оставя без думи

Не свири, защо забравило обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.“

Отдавна искам да прочета нещо на Виктор Пасков. Много мои приятели го боготворят, а всеки, който се е докоснал до неговото творчество ми го е препоръчал. Да започна с „Балада за Георг Хених“ ми повлия една моя приятелка, която само като видя писмата, приложени в края на книгата, се разплака. Това вече тотално ме накара да поискам да прочета тази история, която вълнува по този начин.


Случайно или не точно, когато реших да започна най-накрая романа, беше рожденият ден на Виктор Пасков, а този малък-голям роман успя да ме развълнува и да ме накара да се замисля за това какви сме като общество и променили ли сме се изобщо.

След като прочетох книгата дълго време не знаех какво да напиша. Наистина. Виктор Пасков ме остави без думи. Не знаех как да започна да говоря за това, което прочетох. Как да го опиша най-точно.

Накратко мога да кажа, че това е една красиво написана история, която се чете много бързо и увлича. Дори несвързаните граматически изречения на Георг Хених не пречат, а само обогатяват прочетеното. А красивият стил на писане на Виктор Пасков, още по-силно контрастира на отвратителния свят, видян през очите на едно хлапе. Дете, което се сблъсква с бедност, тесногръдие, алчност, злоба, неблагодарност, но и с мъдрост, любов и търпение. Без да осъзнава се запознава с парадоксите на социализма, но и с човешката глупост в най-чистия й вид.

Историята на Георг Хених е тъжна, но за жалост той не е единствен. Това е историята на твореца в България, който умира някъде беден, гладен и забравен от всички. Това е учителят, чиито ученици са успели и са взели каквото им е нужно от него, но са забравили кой е дал работата в ръцете им. Това е човекът, чиито съседи насъскват кучето срещу него, само за да му вземат единствената стая, която притежава. Това е творецът, който страда, че един бюфет е по-важен за хората от неговите цигулки, в които той е вложил сърцето и душата си.

Виктор Пасков

На мен „Балада за Георг Хених“ не ми повлия толкова емоционално – не се разплаках, не бях като моите приятели, които се насълзяваха само при един поглед на текста. Но се насладих на майсторството на Пасков, на историята, която показа различни аспекти от един живот и на хората
, описани в книгата – добри или не чак толкова.

Радвам се, че тази творба вече ще се изучава в училище, защото те кара да се замислиш кой всъщност е богат – този, който има много материални неща или този, който няма нужда от нищо, а само от това, което кара сърцето да му бие силно.

Балада за Георг Хених“ е тънка книжка, но всъщност е голям роман – всеки, който го е чел ще ме разбере.

CONVERSATION