Домът, в който ... Чакала е на ред да разказва

„Аз не обичам историите. Обичам миговете. Обичам нощта повече от сутринта, луната – повече от слънцето, а тук и сега обичам повече, отколкото което и да е някъде после. Освен това обичам птиците, рибите, блусовете, пауновите пера, черните котки, синеоките хора ... Обичам твърде много неща, мога да изброявам до безкрай.
А не обичам часовници.
Никакви часовници.“
Ето, че отново е време да ви потопя в историята на Дома. Сивият и необичаен Дом, който е пълен с още по-необикновени и много интересни обитатели. Дом, в който се намира един напълно различен свят от нашия, с изцяло различни закони. Дом, в който може да срещнем всичко.

Както ви разказвах в ревюто си за „Пушача“, поредицата „Домът, в който..“ се очертава като една много добра и пленяваща история, която не случайно е смятана за феномен в новата руска литература. Една поредица, която обръща внимание на деца, които често обичаме да не коментираме и подминаваме, а именно изоставените. Това е една поредица, която се опитва да ни обрисува нещата, които те преживяват и да ни накара да се замислим през какво преминават обитателите на Дома.

Втората част от поредицата „Дневникът на Чакала“ отново ни пренася в Дома, но той определено е различен. Пушача вече е усвоил основните правила на новата си група: играе покер и не пита колко е часът. Всички го приемат, с изключение на Лорда, който обаче е отведен от Дома след неприятен инцидент. И докато Пушача опознава новите си приятели и слуша невероятните истории на Чакала, се случват две съдбоносни събития.

Завръщането на уважавания от всички възпитател Ралф вдъхва надежда на групата на Чакала и Пушача, че ще разберат какво се е случило с Лорда. Приема се и нов закон, който позволява срещите с момичета. Така към необикновената палитра от образи се присъединяват Мишката, Русалката, Вещицата, Дългата Габи – всяка от тях със своите странности и тайни. И в уж премръзналите души на момичетата и момчетата се събуждат първите любовни трепети.
Втората част от поредицата на Мариам Петросян определено ми хареса. Наистина наблюдаваме едно много голямо развитие на сюжета, но и на героите. Вече се появяват първите недоволства на Пушача спрямо установения ред, животът в Дома е малко по-различен след последните събития в края на първата част и нови приятелства се зараждат. Много въпроси от първата книга получиха отговори в тази част и много тайни постепенно бяха разкрити. Лично на мен обаче това, което много ми допадна е, че колкото и тайни да бяха разкрити в „Дневникът на Чакала“, в края на книгата имах още повече нови въпроси и се появиха отново догадките как ще се развие историята в третата, и последна, книга. Като пример мога да дам, че разбрахме, че в 4-та стая нямат часовници заради Чакала, който водеше дневника си в тази втора част, но не разбрахме защо. Надявам се по този въпрос да има развитие.

Двата катализатора на сюжета определено бяха връщането в Дома на Ралф, който изигра важна роля във финала на книгата и промяната на Закона, според който вече момичетата може да се подвизават в чудатия свят на момчетата. Това довежда до още заплетени сюжетни линии и до още въпроси, свързвани с новите герои и личните им истории.
Мариам Петросян продължава да ни въвлича в този свят със страхотния си стил на писане, в който се преплитат без проблем реалното с фантастичното. Докато четеш романа ти не си сигурен, кое наистина се случва и кое е плод на въображението на героите, които впрочем в тази част все повече пробват и разни субстанции на територията на Дома, което отново е една препрадка към реалните събития в подобни учреждения.

За финал мога да кажа, че тази история постоянно се обогатява и за всеки един нов (а и съществуващ вече) герой в нея може да се напише отделна книга. Затова ми е наистина любопитно как ще завърши тази сага в третата част от поредицата и какво ще стане с тези мои нови любими герои. 

Прочетете още:

CONVERSATION