„Бутилка вино.
Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари
(знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга.“
Така започва „Мозайка от
убийства“ на Антъни Хоровиц и още от тези думи разбрах, че това ще е едно от
най-добрите неща, които съм чел. И се оказах напълно прав. Даже мога да кажа,
че това е най-добрият кирминален роман, до който съм се докосвал, а това е
един от любимите ми жанрове и през годините съм изчел доста.
За първи път се сблъсквам с Хоровиц, но тази първа среща беше възможно
най-добрата.
Накратко книгата ни разказва, за Сюзан Райланд, редактор в лондонско
издателство, която започва да чете новия роман на Алан Конуей, като за нея това
е просто редовна работна задача. След като е работила години наред по
криминалните романи на нашумелия автор, тя познава отлично и неговия детектив
Атикус Тип, който разрешава заплетени мистерии в тихи английски селца.
Традиционната формула на Алан, израз на почит към кралиците на
британската криминална мистерия като Агата Кристи и Дороти Сейърс, му донася
зашеметяващ успех. Той е неоспоримата звезда на издателство „Клоувърлийф“ и
Сюзан е длъжна да се примирява със странното му поведение, ако държи да запази
работата си. Но не би могла да предположи, че новата му книга, „Мозайка от
убийства“, ще промени изцяло живота ѝ. Самата тя ще се наложи да стане
детектив, а средствата, които използва Атикус Тип ще й помогнат и на самата нея
да разплете не по-малко заплетен случай.
Един роман за книгите.
Роман, който оставя главанта героиня без приятели.
Роман, който определено е черешката на тортата за моите книги през
изминалата година.
Книгата буквално ме остави без думи, а и без сън. Не можех да се откъсна
от нея. Колкото повече навлизах в историята, толкова повече исках да разбера
какво ще се случи. Страниците буквално прелитаха в ръката ми, а аз попивах
информацията и се опитвах да разгадая кой е убиецът. Или по-правилно е да се
изкажа в множествено число, защото този брилянтен роман ни педставя буквално две
книги наведнъж. Веднъж романа „Мозайка от убийства“, написан от Алан Конуей и втори път, „Мозайка от убийства“ на Хоровиц,
който проследява убийството на самия Алан. И така аз трбяваше да разбера
какво е станало не с един, не с два, а с цели четири смъртни случая. Абсолютно
сериозно казвам на всички, които смятате да четете романа, нека до вас да има
химикалка и лист. Ще ви трябват.
 |
| Антъни Хоровиц |
Така може би звучи досадно, объркващо, но повярвайте ми – този прекрасен
роман е написан толкова добре, че не ти носи нищо друго освен удоволствие и те
държи в напрежение до последно. И освен, че ми докара безсъние не виждам нищо
друго отрицателно в него.
Хоровиц определено е майстор - тескстът е изпипан до последния детайл,
всички взаимовръзки заложени в сюжета си бяха на място, няма пропукване в
историята, няма дразнещи нелогични неточности . Има само много добре замислени
убийства и един задоволителен край на всичко. Едни 600 страници, които аз лично
усетих като 100. Даже ми бяха и малко.
Това е от онези книги, които хем бързам да прочета, защото ми е
интересно да видя какво ще стане, хем ми се иска да я оставя настрани, за да
мога по-дълго време да се наслаждавам на историята, която буквално не исках да
свършва.
Наистина ви препоръчвам да прочетете „Мозайка от убийства“. Антъни
Хоровиц е създал един вид трактат на целия криминален жанр. Описал е как
писателите измислят идеите си, как се оформят тези книги. И всичко това е
допъленено от истории, които създават една прекрасна мозайка от убийства,
интересна до самия край.
CONVERSATION