„Това е лъжа, сега го знам. Но заради
Фрея мога да продължа да лъжа. А може би някой ден ще успея да я превърна в
истина.“
Рут
Уеър определено е едно от имената в криминалния жанр, които следя с интерес.
След „Жената в каюта 10“, която ми хареса изключително много, без капка
съмнение посегнах към новата й книга на българския пазар, а именно – „Игра на
лъжи“.
Книгата
не беше това, което очаквах, но не мога да кажа, че ме разочарова – даже напротив.
Въпреки че не мога да я нарека стандартната криминална история, светът, който
Уеър е създала ме „засмука“ и до последно се чувствах като в един водовъртеж от
лъжи, от който наистина не знаех как ще изляза.
Всичко
започва с едно кратко съобщение: Имам нужда от
теб.
Така
Айза разбира, че съученичката й от гимназията Кейт има новини около случката,
разиграла се преди 17 години, в пансиона им край Солтън. Училище, в което Айза,
Кейт, Фатима и Теа са разигравали една на пръв поглед наивна, но превърнала се
много опасна игра на лъжи. Игра, в която се впускат без угризения и без да
мислят за последствията. Но когато на брега край Солтън са намерени останките
на човешко тяло играта наистина загрубява. Идентифицирането му ще принуди Айза
и другите жени, които не е виждала от години, да се изправят лице в лице с
миналото си. Те не са желани в малкото градче: жителите му все още помнят
онова, което са сторили като деца. А се оказва, че и не всяка от тях казва
истината на останалите. Накрая се получава една заплетена мрежа от лъжи, която
те кара да се съмняваш във всеки. Включително и в себе си.
И
с тази своя книга, Рут Уеър ми доказа, че е майстор на писането. През цялото
време не знаех какво се случва. Начинът и на писане в тази книга е такъв, че
се чудиш до последно как ще се развият нещата, а когато си мислиш, че си познал
донякъде, се случва нещо, което променя хода на действието. В тази книга, Уеър
до последно си играе с нервите на читателя, като постоянно загатва какво са
направили момичетата в своето минало, не казва нищо конкретно, а самият текст е
написан така сякаш и ние сме били свидетели на случката и е срамота, че сме
забравили какво е станало.
През
цялото време има съспенс, който те кара да стоиш на тръни и да прелистваш
страниците като луд. А когато се включат и постоянните връщания назад във
времето, очакването на развитието е още по-голямо. Определено може да се каже,
че за някои от вас това може да се стори мудно развитие на сюжета и някой би
бил разочарован от написаното. Но мен лично този начин на писане ми допадна
доста. Различен е, а аз обичам да ми загатват и да съм част от разплитането на
случая.
В
„Игра на лъжи“ криминалната нотка според мен не е толкова силно застъпена,
затова, ако очаквате типичен трилър или криминален роман, ще бъдете
разочаровани. По-силни, според мен, са идеите заложени в историята. Как понякога,
за да спасиш някого е нужно да жертваш себе си. Как е много важно да внимаваме
какво говорим, защото всяка наша дума носи със себе си последствия, а те може
да се забавят, но винаги пристигат при нас. И най-важното – тази книга ни учи
да умеем да се изправяме срещу миналото си и да можем да се справим с
въпросните последствията от изборите, които сме направили. Играта на лъжи може
да изглежда интересна и определено е увлекателна, но много лесно се изплъзва от
нашия контрол и заживява свой живот. И тогава не се знае какво може да се
случи. Тръгват слухове, предположения, догадки .. и дори и да минат 17 години
отново лъжите може да повлияят на сегашния ти живот, колкото и да е различен
той сега.
 |
| Рут Уеър |
Аз лично ви препоръчвам „Игра на лъжи“ – Рут Уеър не ме разочарова и ми даде история, която да ми е любопитна, да ме държи на тръни, но и ме накара да се замисля за силата на словото и колко точно е голяма тя.
Още от автора:
Жената в каюта 10, за която никой не знае
CONVERSATION