„Мисля, че някой е очаквал Стефани.
Имала е среща. Когато тя напуска ресторанта, той й се обажда от телефонната
кабина и я уговоря да дойде на плажа. Стефани се тревожи. Звъни на Шон, но той
не отговаря. Тъй или инак, заключва своята кола, слиза до паркинга и се качва в
колата на непознатия.
Ето как започва изчезването на
Стефани Мейлър.“
Всички
знаят, че аз имам огромен афинитет към криминалните романи, но и затова вече
съм доста критичен към това, което чета от този жанр. Става все по-трудно нещо да
ме впечатли наистина силно. След като приключчих книгата на Жоел Дикер „Изчезването
на Стефани Мейлър“ не мога да кажа, че съм останал без думи, но и не мога да скрия,
че съм силно впечатлен.
Тръгнах
към книгата без очаквания, а тя ми поднесе един наистина заплетен случай,
страхотни герои и едно увлекателно писане, което ме въвлече в историята без
никакви проблеми.
Всичко
започва на 30 юли 1994 година. Малък курортен град в района на Хемптънс, в щата
Ню Йорк, е потресен от жестоко престъпление: убит е кметът на градчето заедно с
цялото си семейство, както и млада жена, станала неволен свидетел. Случаят е
поет от щатската полиция и разследването е поверено на двама млади полицаи,
Джеси Розенбърг и Дерек Скот. С упоритост и амбиция те успяват да съберат
достатъчно солидни улики и да разобличат убиеца, с което си спечелват
уважението на колегите и дори награда за добре свършената работа.
И
така двайсет години по-късно, през лятото на 2014 година, една журналистка на
име Стефани Мейлър заявява на Джеси, че на времето са се излъгали в
самоличността на виновника. Скоро след това тя на свой ред изчезва при
тайнствени обстоятелства. И вече тук става наистина интересно – всички започват
да се чудят какво е сполетяло Стефани
Мейлър? Какво е открила тя? И преди всичко, какво всъщност се е случило вечерта
на 30 юли 1994 година?
Тези
въпроси обаче пораждат много събития, запознават ни с много герои, като всеки
един от тях има какво да ни разкаже и така мисетрията става толкова огромна, че
до почти последната страница тя изглежда нерешима.
Опрделено
мога да кажа, че Жоел Дикер ме впечатли. Една наистина интелигентно написана
книга, която в нито един момент не ме подразни, а логиката за всички събития в
нея беше железна. А това, повярвайте ми, е много впечатляващо, защото в
определен момент в книгата има около 5 сюжетни линии, 10 главни герои и всички
те преплетоха своите животи по един наистина изключителен начин. Както на пръв
поглед нямаха нищо общо помежду си, така се оказваха свързани в сложна
плетеница от отношения.
Всички
те имаха тайна, която беше свързана с престъплението от 1994 година и
докато всеки не разказа какво му се е случило, случаят така и не се разплете.
На моменти заради този заплетен сюжет пълен със събития, спомени, смъртни
случаи, „Изчезването на Стефани Мейлър“ ми напомни на „Мoзайка от убийства“ на
Антъни Хоровиц. Държеше ме в напрежение по същия начин и наистина нямах идея
как ще свърши всичко.
 |
| Жоел Дикер |
Това
бе първата ми среща с Жоел Дикер и определено останах доволен. Стилът на писане
е прекрасен, атоврът ни води през всички тези истории по един начин, че не
губиш нишката и ти доставя огромно удоволстиве от четенето. Финалът не беше
наивен, а напротив – напълно реалистичен. Случаят получи своето логично
разрешение, а дори едно убийство се размина без наказние, както често се случва и в реалния живот.
На
мен лично книгата ми хареса и я препоръчвам на всички фенове на жанра.
CONVERSATION