„Имам сърце за всяка година, през
която съм била жива. В пясъка в спалнята ми лежат скрити седемнайсет.“
Из „Да убиеш кралство“
Отдавна се каня да си направя отново
една от моите любими рубрики в блога „Моята тийн седмица“. За тези, които четат
за първи път, искам да обясня, че за една седмица прочитам три
тийн книги, които съм си набелязал, като целта е да се разтоваря и да докажа
(може би на себе си), че този жанр не е за подценяване. Това е третото издание
на рубриката и смея да твърдя, че засега е и най-интересното.
Доста се забавих с тази трета част
на „Моята тийн седмица“. Просто нямах свободно време, в което да мога да
осъществя това начинание. Сега обаче на всички нас ни се отдаде случай да спрем
за малко и да имаме време за всичко, което преди сме пренебрегвали. Затова
прецених, че сега е най-идеалният момент да ви я представя.
********
„Да убиеш кралство“
Започнах
„Моята тийн седмица“ с едно заглавие, което отдавна стои върху библиотеката ми и
чакаше своя ред. И в момента направо ме е яд, че го отлагах толкова дълго
време. „Да убиеш кралство“ се оказа една страхотна история, която ме завладя и буквално
за два дни успях да я приключа, защото толкова жадно поглъщах всяка една
страница, че нищо не можеше да ме накара да се откъсна от книгата. Въпреки че
романът е по-скоро причисляван към Young Adult жанра, отколкото към тийн, аз реших
да го включа в рубриката, защото ме разтовари и ме пренесе в свят изпълнен с
магия, легенди и емоции, от които имах силна нужда в момента.
„Да
убиеш кралство“ ни потапя в света на Малката русалка, която обаче не е нежното
и наивно същество, което си мислим, че познаваме. Всъщност принцеса Лира е една
от най-смъртоносните сирени, които могат да бъдат срещнати из океанските
дълбини. Тя притежава колекция от 17 човешки сърца, всяко от които отнето по
хладнокръвен начин, а легендите за нея смразяват от страх и морския, и човешкия
народ. Но страхопочитанието и уважението към нея се изпаряват в деня, в който
тя отнема живота на морско същество, за да спаси мъж.
Този
мъж е принц Елиан, който от своя страна има една мисия в живота, а именно да
убива сирени и няма да се успокои докато цялата им раса не се заличи от лицето
на земята. Съдбата обаче както винаги показва, че може да променя съдбите на
всички живи същества и сблъсква тези две същества и им показва, че плановете не
винаги се получават така както ги замисляме.
Изключително
много харесах „Да убиеш кралство“. Това за мен е книга, съдържаща в себе си
човещина, която всеки отделен герой разглежда по различен начин. В един момент,
това може да е прекрасно качество, което да показва твоите положителни страни,
в следващия обаче да е признак на слабост и да пробужда отвращение в твоите
врагове.
 |
| Александра Кристо |
Това
определено не е само роман за русалки и сирени. Това е роман, който ни показва,
че домът не е задължително мястото, в което си роден, а по-скоро е място, което
те кара да бъдеш себе си, да бъдеш свободен. Книгата определено има чар – бързо
развиващ се сюжет, магията на приказките и приключенски привкус. Всичко, което
търся в едно наистина добро фентъзи.
А
като добавим увлекателното писане на авторката и сюжет изпълнен с обрати,
премерен сарказъм, игра на характери, драматични битки и дори забавни случки,
то се получава една книга, която в един и същи момент те държи на тръни, но и
те развлича.
Идеална
за хора, които искат да изживеят едно наистина страхотно приключение.
„Един от нас е следващият“
Продължих своята седмица с книга, чиято първа част я има в предишното издание на „Моята
тийн седмица“. „Един от нас е следващият“ определено беше по-слабото
продължение на „Един от нас лъже“, като формулата да бъде хартиеният вариант на
сериалите „Малки сладки лъжкини“ и „Клюкарката“ се запазва и тук.
В
„Един от нас лъже“ се запознахме със Саймън, който чрез приложението „Истината“
тормозеше цялата гимназия „Бейвю“, като той имаше садистичните наклонности да си
играе с чувствата на съучениците си. Саймън до такава степен се беше вкарал във филма, че направи своята смърт да изглежда като част от последиците от
неговото клюкарстване.
„Един
от нас е следващият“ ни отвежда 18 месеца след смъртта на Саймън. Безброй
имитации на клюкарското му приложение се появяват след това. Но нито едно от
тях не успя да запълни липсата на клюки в гимназия „Бейвю“. Проблемът е, че
никой не притежаваше фактите. Досега.
Изведнъж
се появява нещо, което напълно се доближава до приложението на Саймън. Само че
този път е игра – „Истина или предизвикателство.“
Фийби
е първата мишена. Ако не играеш по правилата, значи избираш истината. А нейната
е наистина мрачна.След това е ред на Мейв, а тя трябваше да бъде по-подготвена
– винаги избирай предизвикателството. По времето, по което Нокс влиза в картинката,
нещата вече са предприели опасен развой и ако Мейв е научила нещо от Бронуин,
то е, че не може да се разчита на полицията за помощ. Или за защита. Саймън
вече го няма, но някой е решен да продължи неговото дело в гимназия „Бейвю“. И
този път правилата са напълно различни.
 |
| Карън Макменъс |
За
мен книгата се оказа типичната тийн драма: любовни забежки, популярните деца
тормозят аутсайдерите, нескопосани свалки, премълчавани желания. Тук историята
се допълва от един криминален елемент, който не беше лош, но и не ме изненада
кой знае колко. Признавам, че не очаквах такъв финал, но дори и той не успя да
ме впечатли и да ме ентусиазира като цяло за книгата. В заключение мога да
кажа, че е подходяща за разтоварване от някое по-сериозно четиво.
„Романтиците“
Завърших
„Моята тийн седмица“ с може би най-тийн книгата от подбора ми този път. Започнах
„Романтиците“ без никакви очаквания, но дори аз се изненадах, че я завърших за
един следобед. Тя е от тези книги, които не изискват никакво умствено
съпротивление. Историята е типично „тийн“, изпълнена с драма, изневери, предателство от приятел и търсене както на себе си, така и на нова любов.
Накратко
в книгата се разказва за Гейл Бренан, който е романтик, сериозно момче с ясен
план за бъдещето си. Един своеобразен Ромео, който е убеден, че е намерил
своята Жулиета – Аника. Той обаче е на път да загуби вярата си в любовта. Първо
родителите му се разделят, а след това Аника без много да мисли разбива сърцето
му. Неговата съдба обаче я взима присърце не кой да е, а самата Любов, която не може да позволи да изгуби представител на романтиците. Всички останали разчитат
на оптимизма им.
Четенето
на тази книга бе същото изживяване, като да гледам романтична комедия с Катрин
Хейгъл – случките, самият сюжет, всичко напомняше за това. А сладникавият
финал, който включва летище, слизане от самолет и целувка пред полицай, само ми
затвърди усещането.
В
интерес на истината книга си плачеше за две звезди в „Goodreads“, но дадох три заради интересния подход на писане на
авторката. Цялата книга е разказана от името на Любовта, която разкрива своите
трикове за намеса в живота на хората и как оказва огромно влияние в съдбата им.
За третата звезда спомогна и една от големите теми в романа, а именно как
отношенията на родителите оказват влияние върху децата и по-конкретно, при един
развод, какви последствия настъпват в живота на един тийнейджър и колко точно
го афектират.
 |
| Леа Конън |
Книгата
е наистина подходяща за убиване на няколко часа или както в моя случай – на
един съботен следобед.
Прочетете
още:
CONVERSATION