„12 фантастични разказа с неочакван край“: Поглед в бъдещето?

 „Последното, което си помисли, преди да загуби съзнание, бе дали, ако колите и хората им все пак можеха да летят, щяха да усещат уханията от дърветата, носени от вятъра“

Изключително приятно съм изненадан от сборника „12 фантастични разказа с неочакван край”. По принцип не съм фен на разказите, но авторите Делян Недев и Стоян Новаков ме накараха да прочета техните с желание и удоволствие.

Те ни показват нагледно какво може да се случи, когато активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга да промени едно от най-известните си произведения или пък как би изглеждала картината един комендант от Аушвиц да облече костюм на Дядо Коледа и да раздава подаръци на хората от лагера. 

Разказите на Делян и Стоян ни водят в различни светове, в които баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата, а реалните ласки и чувства са отдавна забравени.

Историите им са интересни, плашещо реални и на моменти изключително забавни. Те ни показват един поглед в бъдещето, който е основан на сегашната ни реалност и който може би наистина е възможен. Пристрастеността ни към технологиите, живеенето ни в паралелни онлайн светове, загуба на ориентация кое е нормално и кое не, изключването на емоциите ни ... всичко това под някаква форма постепенно вече започва да се случва в нашия свят. Това, което те двамата правят е просто да развинтят фантазията си и да започнат 12 различни приключения с край, който не е известен, а повярвайте ми, понякога наистина е неочакван.

Най-силно ме впечатли разказът „Ума“, който разглежда един сериозен проблем на съвремието ни, но през  една по-различна призма, чрез един „роботизиран“ ъгъл. „Включването“ на емоциите тук се оказва нещо, не толкова хубаво, което води до съд и разглеждане на казус в бъдеще време, който може да се приложи и сега.

И двамата автори пишат увлекателно, с чувство за хумор. И въпреки че са разкази, докато четях сборника го усетих като едно цяло. Едно бъдеще със своите различни вариации.

Цялостно книгата ми напомни на „Дилър на реалности” от Николас Димитров - и като атмосфера, и като идеи. Единствената причината да не съм в екстаз от сборника може би е това, че този жанр като цяло не ми е от любимите, но искрено ви го препоръчвам за разтоварване през някой уикенд.

Автор: Любен Спасов

Коментари