"Какво цените най-много в живота?"

„ - Никой никому не може да забрани да бъде истински!
- Стига да погледнем истината без превръзка на очите!“

„Лице“ на Блага Димитрова е от тези книги, за които не се говори много лесно. Тя е и от книгите, които не се четат много лесно. Това определено не е четиво за всеки. Това не е роман за хора, които не искат да мислят или за хора, които предпочитат да наблягат на истории, които ги водят далече от реалността.

Напротив!
„Лице“ е роман за истината. Такаква каквото е. Груба. Водеща до много въпроси и размисли. Нелицеприятна за едни, удобна за други. „Лице“ е творба, която в своите страници е скрила истината за миналото през очите на един автор, който определено е надминал времето си. Може би затова книгата има толкова интересна история. И по страниците си, и извън тях.

„Роман-арестант“. Така ще бъде запомнен „Лице“. А след като го прочетете разбирате много ясно защо.

Книгата е издадена през 1981 година. От първите дни на декември влиза в книжарниците, а Блага Димитрова започва да я подарява на приятели и колеги. Тя среща проблеми с романа още преди той да бъде издаден. Най-много я е боляло от предварителната цензура, която е осъзнавала, че няма да спре и след излизането на романа. Точно заради тези свои усещания Блага Димитрова бърза сама да разпространи книгата колкото се може по-скоро. За жалост нейните страхове се оказват много на място и не след дълго Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „заключен“ в Сливенския затвор.
През годините са излизали различни версии на романа, но са били съкратени с около стотина страници и доста неща са променени. Затова сега, от ИК „Хермес“, ни предоставят възможността да прочетем пълната и нецензурирана версия на романа.

Историята разказва за преподавателката по марксизъм Бора Найденова, която прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса „Какво цените най-много в живота?“. Получава различни отговори: някои – шаблонни, други – искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното си минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове разнищват теми като свободата, природата на човека, живота, човещината и истината.

Първоначално към романа ме привлече само и единствено желанието да видя какво е цензурирано. Страхотно редакторско решение от страна на „Хермес“ да отделят с курсив цензурираните части, защото по този начин можем да видим как са мислели тогавашните управляващи, какво ги е подразнило в книгата и до каква степен всъщност е било ограничението на словото.  Думи като "доносници" са заменени с "клеветници". Дори бегла критика към властта или наричането с истински понятия дадени действия са били заглушавани. Силно ме впечатли, че дори изказването „Той е на 33 – Христовата възраст“ е било премахнато от книгата от тогавашната цензура. Това „обозначаване“ на цензурата ми донесе чувството на едно по-различно четене и ме накара още повече да вникна в режима, който Блага иска да ни опише.
Стилът на авторката определено не е за всеки читател. Дори на мен ми трябваше време да свикна с него, но след като се привикне към начина на изразяване на Блага четенето става по-леко. Впечатление прави и че повече от половината книга е представена като вътрешен монолог на главната героиня Бора. Това отново е нещо, с което трябва да се свикне, защото става въпрос за едни вътрешни борби, които по един различен начин ни разкриват мнението на самата Блага Димитрова. Но колкото модерен и иновативен да е този похват, това определено може да натовари читателя и да го откаже да дочете романа.

Но каквито и особености да има самата Блага, не може да се отрече, че това е една смела жена, която във време на цензура, предателства и подтисничество пише един роман, който е своеобразна революция. Роман, наситен с философски опозиции за/против идеологията на марксизма, един своеобразен протест на авторката против тоталитарния режим на БКП, една изповед към всички нас. Както главните си герои, явно и Блага Димитрова е държала на истината във всичките й форми и затова е решила да бъде искрена със своите читатели чрез този роман.

Ще завърша с любимия ми цитат от книгата, (което само по себе си е  много трудно, защото Блага Димитрова е писател, който се изразява по такъв начин, че цялата книга е пълна само с цитати. Осъзнавам колко странно звучи това, но мисля, че ме разбрахте.), а именно:

„Който има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък в стаята си.“



Популярни публикации от този блог

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!

Тънкото изкуство (да знаеш за какво) да не ти пука