В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!

„Щурците замлъкнаха в страховит синхрон. Над селото се спусна мълчалива мъгла, а над черните планински върхове небето беше огромно, отрупано със звезди, без нито едно облаче. Въпреки това в среднощната тишина прозвуча гръмовен тътен.“

Днес е 24-ти май и по случай празника реших да ви запозная с един български автор, който според мен заслужава нашето внимание. За отрицателно време прочетох „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев и останах много доволен от прочетеното.
Продължението на „Софийски магьосници“ ни отвежда там, където първата книга завърши. Бриян все още свиква с мисълта, че няма амулет и се учи как да живее както без него, така и без едни от най-близките си хора, защото Ванина е заминала, а Свилен е изчезнал и никой не знае къде е. Събитията от улица „Дъждовна“ още не са забравени и последствията от битката са пресни. Бриян е станал звезда, всички го познават, но той не се интересува от това. Единственото му желание е да научи повече за историята на семейството си и по-специално за прадядо си, великия магьосник Налъмов.

Но нещата не остават спокойни за дълго.

Някой или нещо ги примамва в един омагьосан капан, който ги пренася в сърцето на Странджа, а там бродят караконджули, нестинарки танцуват върху жар, самодиви пеят, а един змей толкова се разбеснява, че дори самата столица е заплашена от него. Въпросът е как ще приключи всичко за нашите герои?

Интересна подробност (и съвпадение) е, че събитията в „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“ започват точно в нощта на 23-ти май.

Не бях кой знае колко впечатлен от първата част на "Софийски магьосници". Да, като цяло ми хареса – идеята за толкова много магия в София е супер яка и да четеш как места, които виждаме всеки ден имат и своята магическа страна е много увлекателно и дори бих казал ... сладко. С тази дума бих описал и първата част – сладка.
Но „В сърцето на Странджа“ нещата определено са различни  и то към много по-добро. Тук Мартин Колев се е постарал да изгради един свят, който е вълнуващ от първата до последната страница. Още от пролога аз лично започнах да си представям какво би било да видим книгата екранизирана, което поне за мен е знак, че историята наистина  ме е грабнала.

В продължението авторът е преплел както облика на „модерните магьосници“, така и нашия фолклор, който сам по себе си е толкова магичен, че няма нужда да измисляш кой знае какво. Просто слагаш прекрасната природа на България, някое сгушено китно селце, самодиви в гората, нестинарки, един голям змей и си готов. Магията е на лице. Само че в тази история има много повече.

Хареса ми как като по учебник на фентъзито си имаме пътуване във времето, наблюдаване на спомени, тъмни заклинания, от които нищо не помниш, една голяма тайна в семейството и един злодей, който се оказва неизвестен за нас, а тези, които вършат лошотиите в книгата, са само негови марионетки.

Хареса ми самата атмосфера, която е в цялата книга и колко наистина изпипано е всичко. Ако в първата книга за софийските магьосници се впечатлявах само от това, че всичко се случва в столицата, то сега имаше напрежение, лека загадка и изпитвах удоволствие от четенето. Имаше съспенс, имаше връзки, които трябваше да се следят. Просто „В сърцето на Странджа“ имаше всичко, което трябва да ти предложи една книга от този жанр, а това, че е писана от българин само още толкова може да ме радва.

Мартин Колев
Да, може би за много от вас книгата няма да е оригинална с нищо, ще кажете дори, че авторът е изкопирал еди кое си известно име от този жанр. За мен обаче това е едно леко четиво, което не те натоварва по никакъв начин и те кара да се отпуснеш. Особено след „4 3 2 1“ имах нужда точно от такъв роман. А това, че Колев е надградил историята  и във втората книга виждаме едно много по-добро писане и един много по-добър сюжет, ме кара да чакам третата част с нетърпение.

Защото, ако съдим по отворения финал, който толкова много ми хареса, трета част със сигурност ще има и тръпна да видя къде ще ме заведат този път софийските магьосници.

ТОП 5 на най-четените ревюта:

„Стига с този Бакман!“

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

Тънкото изкуство (да знаеш за какво) да не ти пука

„Мечокът и Славеят“ – една магична снежна приказка