Back to the Classics: „Парфюмът. Историята на един убиец”

„Хората могат да затварят очите си за величието, за ужаса, за красотата, да затворят ушите си за мелодиите и лъжите, но не могат да избягат от миризмата.”

За първи път ми се случва да не мога да събера мислите си след прочетена книга. До толкова да ми е повлияла тя или може би объркала, че да не знам точно какво е мнението ми за нея. Това успя да направи с мен „Парфюмът. Историята на един убиец” от Патрик Зюскинд.

Една книга, наситена с аромати, мисли, чувства... и едно объркано същество, което търси своето призвание в света.

Може за би за много малко от вас сюжетът на тази книга е непознат. В него Патрик Зюскинд описва живота на Жан-Батист Грьонуй, роден във Франция, който  притежава уникално обоняние. Грьонуй израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Освен усета за всички заобикалящи го миризми, той може да подуши индивидуалния аромат на всеки човек. Дори от километри. Това негово качество му помага да се измъкне от мизерията и мръсотията, в която е роден. Но мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. 

Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ухание. За него това е работа. За него това е мечта, която той преследва с цената на всичко. Той няма угризения. Не мисли за живота на жертвите си. Тази безчувственост може би се дължи на факта, че самият Жан-Батист Грьонуй не притежава единственото нещо, което иска, а именно собствен аромат. Едва ли има по-голямо нещастие за човек, способен да помирише всичко. И точно тази липса на аромат, според мен, го обезличава и лишава от човечност.

В крайна сметка парфюмът става факт, но дали убиецът ще бъде наказан?


В книгата, на много места, Патрик Зюскинд е циничен, директен, буквален в описанията си. На моменти, докато чете човек може да се погнуси. Авоторът изобщо не се притеснява да назовава нещата с истинските им имена и да преминава границата. Понякога лично на мен ми идваше в повече, но в самата книга стоеше добре.

Историята като цяло ми хареса. Сюжетът се развиваше плавно и успя да задържи вниманието ми от началото до края. Ако очаквате това да бъде роман в жанра ужаси или трилър, ще бъдете разочаровани. Той е далеч от това. Тук няма кървави сцени, няма подробно разследване на убийство. Убиецът е ясен, мотивите също. Авторът набляга на друго.

Едно от нещата, на които Патрик Зюскинд е наблегнал е вътрешният свят на героя. Защо извършва тези убийства? Какви са желанията? Какво ще прави в бъдеще? Тези подробни вътрешни борби на Грьоной до някаква степен ми помогнаха да го разбера, но и поставиха читателя в мен пред страшна дилема. А именно: на теория ние всички би трябвало да сме погнусени от Греньой, да сме му ядосани, да искаме за него наказание. Но на практика, поне при мен, не се получи точно така. На мен ми стана тъжно за това как той е отритнат от обществото още при първите си мигове на тази земя и това се е отразило както на него като личност, така и на бъдещето му. Съжалих го, че никога няма да получи това, което иска – собствена миризма. Зюскинд е изградил един много противоречив образ, който в един и същи момент те отблъсква със страшна сила, но в следващия ти е интересно да го изследваш още малко. Дори финалът за мен беше противоречив. Първаночално го определих като „разочароващ“ – после се спрях на думата „гениален“.  

Кадър от едноименния филм  на режисьора Том Тиквер 

Според Грьоной всеки отделен предмет и човек имат специфична миризма. Тези миризми ни карат да се влюбваме един в друг, да се мразим, да се съжаляваме – тази заложена идея в книгата също е от нещата, които ми допаднаха.

Като чета даден роман обичам да се обогатявам и да намирам нова информация за неща, на които до този момент не съм обръщал внимание. Е, най-големият плюс на тази книга е, че ме накара да се замисля колко интересно е да си парфюмерист. Колко много тънкости има и как освен желание, трябва и много голяма доза усет за направата на един перфектен парфюм.

Определено „Парфюмът. Историята на един убиец” не е за всеки, но според мен няма да сгрешите, ако посегнете към нея. Това е книга, която няма да ви остави безразлични.

Популярни публикации от този блог

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!

Тънкото изкуство (да знаеш за какво) да не ти пука