„Клубът на изчезналите видове“ - близка среща с дивото

Над 90% от убийците са мъже и като мотив номер едно за убийството се сочи „ЛЮБОВ“.
Над 90% от ловците са мъже и като мотив номер едно за убийството се сочи „ЛЮБОВ“:
Любов към животните, към дивата природа, към Бог“

Шокираща.

Така с една дума мога да опиша книгата на Джефри Мур „Клубът на изчезналите видове“.

Един роман, който до такава степен те стряска, че не можеш да отделиш поглед и единствено искаш да продължиш с четенето. Точно като кървавите сцени в някой филм на ужасите – хем ти е мъчно и ти идва в повече, хем искаш да видиш какво ще стане. Това е първата ми среша с Джефри Мур, но определено няма да е последната. Този човек определено ме впечатли.
В „Клубът на изчезналите видове“ се запознаваме с тийнейджърката Селест, която има призвание – да се бори срещу бракониерите, които довеждат до унищожение дивите животни в горите на родния й Квебек. Когато американецът Найл, беглец от закона, бивш (или не чак толкова) наркоман, я намира захвърлена полумъртва, той бива въвлечен в един престъпен свят, не по-малко опасен от този в големия град. Свят, в който са намесени бракониери, тъмни сделки, убийства (не само на животни) и най-вече хора, за които животът на другите същества се равнява на нула, ако това пречи да се сдобие с пари или с ценен трофей.

Това е роман, изпълнен с престрелки, ловни капани и интриги в едно малко градче, за което ловуването е религия, а хората, които го практикуват, са със специален статут.  

Един роман, който описва отношенията между 15-годишно момиче и 40-годишен мъж, които имат само една цел – да си опазят живота.

„Клубът на изчезналите видове” е невероятен роман. Роман, който освен да ти достави удоволствие от четенето, те и образова. Роман, който ти поднася истината по един циничен, на моменти дори брутален начин, но най-вече истински. Джефри Мур ни запознава с един огромен проблем, а именно бракониерството. Показва ни как за много хора, животните са просто трофеи, сделка, пари, средство за разкрасяване, лекуване. Как много хора не ценят живота на животните, а смятат, че те са на тази земя, за да ни служат единствено за прехрана и забавление.
И не ме разбирайте погрешно – тук не става въпрос за книга, която ни приканва да станем вегетарианци и да пазим природата. Тук става въпрос за болестно състояние и за хора, които убиват, заради някакво извратено удоволствие, а целта им е да причинят болка. Говорим за издевателства над живо същество и за хора, които се имат за богове. Примерите на автора са конкретни и не ни спестяват нищо. С подробности ни обяснява на какво са подложени някои животни, за да послужат на хората например със своите ценни органи. Има и много сцени с безпричинно насилие над животни, което според мен би дошло в повече на много от читателите, но може би и това е целта. Да се възмутим, да се замислим.

Стилът на писане на Джефри Мур е убийствено добър, като те изпълва едновременно с ужас и възхищение. Докато разлистваш страниците на романа виждаш как всичко е описано по един брутален начин, но не се губи изтънченото и живописното в цялата история. Мур успява да  съчетае философското изследване на насилието и хищническите инстинкти с един безспорно динамичен сюжет.
Джефри Мур
Това е роман, който е изпълнен с мрачен хумор и надежда. Надежда за избавление на беззащитните, за промяна на живота и за справяне с предизвикателствата, които той ти отправя. За търсенето на истинското ни аз и за справянето с вътрешните ни демони.

Но най-вече си мисля, че това е роман, в който Джефри Мур е скрил своята надежда за промяна. За това, че все пак във всеки има една доброта и човечност, която би победила лошотията и користните желания на всеки един от нас.

Финалът на книгата обаче ни показва, че дори според автора скоро нещата няма да се променят, защото до такава степен се намираме в една въртележка, че просто сменяме имената на главните действащи лица.

Тук е моментът да поздравя ИК „Жанет 45“ за страхотната поредица „Отвъд“, която ни запознава с автори и истории, които наистина вълнуват и към която много скоро ще се завърна.

Популярни публикации от този блог

„Стига с този Бакман!“

„Бащата на другия“ – история за битките на едно дете

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!