Не сте готови за истината в „Кестеновия човек“

„Кестенов човеко, влез. Кестенов човеко, влез. Носиш ли ми кестенчета днес, кажи.“
Знам, че много често, като се вдъхновя за някоя книга, казвам, че оставам без думи. Сега обаче си мисля, че много от вас, ако прочетат книгата на Сьорен Свайструп ще останат безмълвни. Буквално! 

Брутална. Искрена. Директна. Безпардонна. 

Роман и стил на писане, които не спестяват нищо. Напротив. Докато четеш Свайструп, той така умело си играе с въображението ти, че сцените в книгата си ги представяш като на филм. Ужасяваш се, но продължаваш да четеш. 

„Кестеновия човек“ е поредното добро заглавие в криминалната поредицата на издателство „Емас“ и определено до този момент е моето любимо. 

Книгата започва стандартно - още в първата сцена ставаме свидетели на четворно убийство от 1989, което определено знаем, че ще се окаже много важно за историята занапред. 

След това се връщаме в наши дни, където на детска площадка в предградията на Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от Европол. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени. Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво от цяла година. Нещо повече, това е дъщерята на известен датски политик и за отвличането и убийството на момичето вече има осъден, направил пълни самопризнания.

След второ убийство на млада жена нещата започват да изглеждат още по-сериозни. И до нея е открито кестеново човече – явно визитка на убиеца. Тулин и Хес усилено търсят връзка между убитите жени и дъщерята на министър Хартунг, усещайки, че се надпреварват с времето. Мистериозният психопат още не е приключил мисията си.
Когато започнах книгата си мислех, че няма какво да ме изненада и си въобразявах, че съм подготвен за каквито и да е сцени. Повярвайте ми, не бях. Не, че Ю Несбьо е по-малко кървав, но психопатът, който Сьорен Свайструп описва направо ми взе страха. Брутални убийства на жени, майки, садистичнo пребиване до смърт и още много картини, които все още са живи в главата ми, но на вас ще ви ги спестя. Авторът обаче, на мен като читател, не ми спести нищо. Това е един наистина добър криминален роман, но чувството е все едно четем  документи по разследването на убийствата, директно взети от полицията. 

Чарът на тази книга обаче не е жестокостта на главният ни злодей. Първо тук имаме 4 различни сюжетни линии, които хем се разглеждат като отделни, хем накрая се оказват толкова свързани, че на финала на книгата ти е истински кеф като навържеш всичко. След това имаме страхотното писане на Сьорен Свайструп, което само ти подсказва някакви неща, води те от следа на следа и въпреки кървавите сцени, стискаш зъби и продължаваш да четеш, защото ти е супер любопитно какво ще се случи.  Определено си личи, че той е работил по успешен скандинавски сериал, само че аз лично изтръпвах при мисълта да видя „Кестеновия човек“ на екран.

По принцип в такива книги ми е интересно кой е убиецът. Може би с всички ни е така. В тази обаче много по-любопитно ми беше да разбера защо този човек убива жертвите си.
Сьорен Свайструп
Тъй като в романа се засяга една много важна тема, а именно отношението на родителите спрямо децата, защо, аджеба, убиецът убива само майки, които според него не обръщат внимание на децата си, а не бащите, които от случаите, които разгледахме, са много по-големите злодеи и всъщност им вредят по някакъв начин? Какво точно му се е случило? И въпреки че предполагах някои неща и може би донякъде познах, финалът на книгата ме изненада и ме накара да се замисля за много неща. 

Изключително важна тема в романа е и случаите на деца, които биват осиновявани или пък временно са в приемни семейства. Как се държат тези семейства спрямо тях, какви са правата на децата, към кого да се обърнат при проблем? Засяга се и отношението на държавата в случая – какво правят органите на реда, ако получат сигнал за нехайни родители? Вършат ли си съвестно работата или не се бъркат, защото да си родител в днешно време е тежко.

За финал мога само да кажа, че според мен, заради описаните сцени в книгата „Кестеновия човек“ не е за всеки, но ако искате малко да ви хване страх и да ви държи доста време, ви я препоръчвам горещо!

CONVERSATION