„-Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел- посъветва го Холи.- Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества... Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчно силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.“
Бях в голяма дилема в коя точно рубрика да сложа „Закуска в Тифани“ от Труман Капоти. Колебаех се за „Back to the Classics“, защото това е легендарен роман, превърнал се в любим на поколения или за тази, в която все пак го включих. Разбира се, везната наклони и също толкова легендарния филм с участието на Одри Хепбърн, който е не по-малка класика. Заради всичко това реших отново да отидем на едно книжно кино.
„Закуска в Тифани“ е от онези кнниги, за които всеки е слушал. Не познавам човек, който най-малкото да не знае за това заглавие, но около мен са много малко тези, които не са я прочели. Аз доста отдавна й се каня и чак сега успях. И наистина много ми хареса.
В романа Труман Капоти ни запознава с Холи Гоулайтли (името означава „стъпваща леко“), която обича да ходи в "Тифани", защото там всичко е тъй красиво. Холи, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят.
Неразвила се актриса, бореща се с живота от 14-годишна, мечта за много мъже – всичко това
се отнася за Холи. На пръв поглед вятърничава, като става дума за мъже някой би
казал и по-силни думи. Но с развитието на сюжета в книгата виждаме, че това е
просто маска, която да пази Холи от жестокия свят, в който не всичко е цветя и
рози. Животът не е магазин на „Тифани“, където всички са мили и няма как да ти
се случи нещо лошо.
Труман Капоти наистина ме изненада. Книгата ми тръгна скучновато – жена, която обича диамантите, леко ексцентрична, обожавана от мъжете – нищо ново и различно. Но Капоти така умело извъртя нещата, че вече си имам любима литературна героиня.
Холи е една наистина голяма шматка. Казвам го в положителния смисъл на думата. Разсмиваше ме през цялата книга, харесах странното й поведение, добрите изказвания, които знаеше кога да ги каже и винаги бяха точно на място.
Тя е събирателен образ на тези момичета, които идват от малък град и искат да се развият, но още по-усилено се интересуват от списъка „50-те най-богати мъже в..“. Но с развитието на историята Холи показа, че има друго лице, не много лек живот и ме накара да се замисля над важни теми като това колко е трудно да наперим истинската си същност и своето истинско място в живота. Как може да правиш грешки, трудно избори, но зависи с каква нагласа си от всичко може да извадиш положителното.
Труман
Капоти много умело изгражда романа от история за момиче, което обича „Тифани“
до сериозна история за това колко сложно е да живеем този живот, та дори се
намесва и бизнесът с наркотици.
 |
| Труман Капоти |
След
като прочетох книгата изгледах филма и сега разбирам защо толкова много
суперлативи е получила за ролята си Одри Хепбърн. Тя е уловила духа на Холи
изцяло. Точно така си я представях през целия роман. Закачливият смях, леката
усмивка, лудото поведение ... всичко това Хепбърн го пресъздава на големия екран
и ти доставя огромно удоволствие да я гледаш. Особено, ако си прочел първо
книгата.
 |
| Кадър от едноименния филм |
Като цяло и филмът ми хареса и бих простил леките промени в някои от сюжетите, добавени случки и т.н. Само малко в повече ми дойде наистина холивудският финал на филма, който е напълно различен от този в книгата, а романът наистина завършва брилянтно за мен.
Като
цяло, независимо в какъв вид, препоръчвам да се запознаете с историята на „Закуска
в Тифани“, защото в най-лошият случай ще се разведрите с Холи Гоулайтли и
нейната щура персона.
Прочетете още:
CONVERSATION