„Чуй щурците“ – един наистинa добър дебют

„Ники, ако искаш да убиеш някого, просто отнеми вдъхновението му. Това се случи с мен.“
Винаги подхождам с голяма доза любопитство към дебютни романи. От една страна, защото може да не е много добре изпипан, но от друга историята ни е показвала прекалено много примери за дебютни романи, които са абсолютни шедьоври.

Със същото това любопитство подходих и към книгата на Татяна Попова „Чуй щурците“. Роман, който определено показва една различна страна на училищната среда, трилър, който дори на мен ми дойде в повече на моменти и история, която за жалост носи доста реализъм в себе си.

Накратко книгата разказва за учителя по литература Николай, който се опитва да преодолее една семейна трагедия, която е оставила отпечатък върху целия му съзнателен живот. Наблюдаваме отношенията с жена му, любовницата му и това как се справя с целия заобикалящ го свят. След като започват да се случват странни убийства и самоубийства в училището обаче, Николай и училищният психолог Емил започват да се чудят защо точно в тяхното училище се случва всичко това. Никой обаче не е наистина готов да получи отговора на този въпрос. Това е една напрегната история за нажежени отношения между учители и ученици, за насилие и секс, за стряскащи зависимости.

„Чуй щурците“ като цяло ми хареса и признавам успя да ме изненада. Идеята е страхотна, точно от трилърите, които обичам. Виждаме живота в училищата днес отвътре, с подробности. Виждаме и как са се променили отношенията не само между децата, но и между ученици и учители. Показани са ни много реалистично желанията на днешните деца, ценностите им. В какво вярват и какво искат да постигнат. Това може би се дължи на факта, че и Татяна Попова е учителка и всеки ден се сблъсква с тази реалност.
Татяна Попова
Хареса ми също така, че се обръща внимание и на един огромен проблем – подигравките в училище и как те се отразяват на децата. Не само на момента, а и в бъдеще. Защото това е един неглижиран проблем през годините и всеки си мисли, че е просто фаза, но това изобщо не е така. Някои хора дори години след като са завършили гимназия таят в себе си отчаянието и горчилката от обидите, които са понесли тогава. А това не винаги завършва добре.

Също така в книгата се намесва леко и темата за училищната ни система като цяло. Как тя не създава индивидуални личности, а едни съвременни роби, които следват определени правила и мислене, и им се втълпява, че ако не играят по тези правила, няма да успеят в живота. Което в последствие не винаги се оказва вярно. Същата теза за „отличниците“ в училище, които по-късно в живота не успяват, споделя и Ерик Баркър в неговата книга Истини и митове за успеха“.

Всеки знае, че обичам да чета трилъри и си мислех, че книгата няма да може да ме изненада от гледна точка на сюжет. Даже по едно време бях сигурен, че знам кой стои зад всички странни случаи в училището. И въпреки че финалът се оказа класически, то определено не го очаквах.

Ако ви се чете нещо свежо и ново, от български автор, определено ви препоръчвам книгата на Татяна Попова. Kнигата ми хареса и наистина ми беше интересна. Вярвам, че и с вас ще е така.

CONVERSATION