Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2019 година


Още една година се изниза и то толкова бързо, че не разбрах кога отново започнахме да си говорим къде ще празнуваме посрещането на 2020. 2019 за мен беше една много хубава книжна година, в която се сблъсках с доста нови автори, истории, които ме ядосаха, разсмяха, дори натъжиха. Истории, които ще запомня. 

Това е годината, в която „Book Adventure Club“ стана на две и вече си има нови автори, които също усилено пишат ревюта и се радват на  успех. Сега събирам на едно място 10-те най-четени ревюта за 2019 година, които освен, че привлякоха много читатели, определено бяха и доста коментирани в мрежата. 

Надявам се да ви е интересно, а аз ви пожелавам една година, изпълнена с много положителни емоции и още по-интересни книги.
********
10. „Щиглецът“ на Дона Тарт – невидимите връзки между изкуството и живота

Класацията започва по най-добрият възможен начин. „Щиглецът“ е книга, която аз също прочетох тази година и остави в мен наистина едно огромно удоволствие от четенето. Дона Тарт е оставила сърцето си в тази история и това си личи. Хубавото на тази позиция е, че това е текст на Маги, която започна да пише за „Book Adventure Club“ тази година и още с първото си ревю успя да ви привлече вниманието. Който познава Маги знае, че за нея „Щиглецът“ е като Библия и почти няма  човек около нея, който да не я е прочел. 

Повече за книгата ТУК.



09. Двойна доза Камелия Кучер
Изключително много се радвам, че това ревю достигна до толкова много хора и успя да се нареди сред най-четените за годината. Радвам се най-вече, защото Камелия Кучер заслужава всеки един ред, който съм написал за нея и нейното творчество, а още повече заслужава книгите й да печелят нови и нови почитатели. Камелия е  един млад български автор, заслужаващ внимание, който аз задължително ще препоръчвам на всеки, търсещ да прочете нещо смислено. Автор, който докосва и не те оставя безразличен към творчеството си. „Дом“ и „Нощ“  са двете книги, с които ви запознах в това ревю, а аз с нетърпение очаквам новите неща, които ни е приготвила Камелия за 2020.


Повече за книгите ТУК.



08. Вдъхновяващата разходка на баба Гейтуд

Това е книга, която те кара да се замислиш. Книга, която наистина те вдъхновява да станеш от дивана и да оцениш природата около себе си. Но книгата е вдъхновяваща заради реалната жена, която стои в центъра на събитията в нея, а именно – Ема Гейтуд. Една жена преминала през какво ли не в своя живот. Израсла в голямо семейство с 15 деца, след това съпруга и майка на 11, баба на 22 и прабаба на 4. Жена минала през Ада, за да достигне до своя Рай – перфектната самота – сред природата. Радвам се, че прочетох тази книга, защото видях на какво е способен човешкият дух, независимо от външните фактори, които го заобикалят и тялото, в което е затворен.

Повече за книгата ТУК.



07. „Отивам си е възвратен глагол“

Когато преди две години започнах блога си казах две неща – към всяко ревю винаги ще имам снимка правена от мен и различно заглавие, свързано с всяка книга. Не исках да е просто името на книгата придружено с думичката „ревю“ в скоби. „Отивам си е възвратен глагол“ обаче е написана толкова красиво, толкова майсторски, че наистина не знаех какво заглавие да измисля. Просто нищо не беше достатъчно добро. Тук е моментът отново да поздравя преводача на книгата Бистра Андреева - такъв страхотен превод на книга не знам дали съм чел, а и дали някога ще прочета. Андреева е като втори автор на този страхотен роман. Всяка отделна дума ми достави удоволствие.

Повече за книгата ТУК.



06. „Чуй щурците“ – един наистинa добър дебют

На тази позиция попада още един автор, който много харесвам и тръпна да видя какво ни е приготвил за в бъдеще. „Чуй щурците“ като цяло ми хареса и признавам успя да ме изненада. Идеята е страхотна, точно от трилърите, които обичам. Виждаме живота в училищата днес отвътре, с подробности. Виждаме и как са се променили отношенията не само между децата, но и между ученици и учители. Показани са ни много реалистично желанията на днешните деца, ценностите им. В какво вярват и какво искат да постигнат. Това може би се дължи на факта, че Татяна Попова е учителка и всеки ден се сблъсква с тази реалност.

Повече за книгата ТУК.



05. „Когато порасна, искам да стана чужденец“ или можем ли да успеем в България?

Първо искам да кажа колко много се радвам, че цели трима български автори влизат в класацията на „Book Adventure Club“ за най-четени ревюта. А „Когато порасна, искам да стана чужденец“ още от първи поглед успя да привлече моето внимание. Всеки, който ме познава знае колко болна тема ми е емиграцията и как като чуя, че още някой млад човек е напуснал страната ни получавам гърч. От години поддържам тезата, че в нашата страна може не винаги да е леко, но имаш ли желание и ти се работи, може да успееш. Винаги ми е било много дразнещо как в медийното пространство се тиражира само едната гледна точка – как българите бягат в чужбина, как там е по-добре, там е прекрасно, замерят те с пари и как ако имам малко ум в главата трябва да емигрирам и аз. За мое щастие Ели Цонова ни показва другата страна на монетата и ни представя хора, които са доста успешни у нас и дори не мислят да напускат България. Показва ни, че тук не е чак толкова ужасно.

Повече за книгата ТУК.



04. Влакът на сираците = Влакът на надеждата

„Влакът на сираците“ е книга, която е излязла още през 2015 година, но аз чак сега успях да се докосна до нея. И не съжалявам. Обичам романи, които имат дълбока и смислена история, основана на истински факти, даваща ми обща култура. Всичко това за мен беше „Влакът на сираците“, който определено не оставя читателя равнодушен. Явно и за хората, които следят страницата на блога, тази книга е хубава или поне е сложена в списъка за четене, защото въпреки че не е нова много бързо насъбра вашите харесвания, четения и ревюто без проблем влиза в тазгодишния топ 10.

Повече за книгата ТУК.



03. „Убийството е всичко“ ... и още как!

Антъни Хоровиц определено е новият ми любимец в криминалния жанр. Неговите книги просто се поглъщат наведнъж, защото са толквоа добре написани, че нямаш търпение да видиш какво се случва с главните герои. И въпреки че засега „Мозайка от убийства“ ми остава фаворит от неговите книги, то вие предпочетохте да четете за „Убийството е всичко“.  А след като в края на тази година прочетох и „Присъдата е смърт“ смело мога да кажа, че за мен Хоровиц вече се нареди сред класиците в жанра. Даже и по-нагоре. За успеха на ревюто допринесе и страхотната снимка на Иви, която се вдъхнови да направи една кървава снимка, която идеално пасва на Хоровиц.

Повече за книгата ТУК.

02. „Пациент 488“ – какво се случва след смъртта?

Определено това е книга, която не харесах. Въпреки че се основава на реални събития, на моменти романът ми идваше леко фантастичен, по което аз много не си падам. Образът на Сара не беше изграден изцяло и ако трябва да бъда честен на моменти си беше даже безлична. Самият сюжет на книгата е малко разхвърлян, някои неща съвпадаха твърде изкуствено, като в латиноамериканска сапунка. Финалът ми беше предвидим, дори леко скучен. В интерес на истината очаквах много повече от самата история, а в развитието й малко се изгуби фокусът.

Повече за книгата ТУК.



01.„Татуировчикът на Аушвиц“ – не точно това, което очаквах

„Татуировчикът на Аушвиц“ определено е най-голямото ми разочарование за годината. Книга, която чаках изключително много време, а и не само аз. Книга, от която очаквах да ме разтърси, ядоса, да ми подейства на много нива. Книга, която подхваща една тема за войната и Аушвиц и я представя като типичен булеварден роман. Признавам, че очаквах книга в стила на Пол Остър или Дона Тарт. Нещо, което смесва реални събития с художествена измислица по един добър начин. Още като взех книгата обаче и видях колко е тънка и с колко голям шрифт разбрах, че няма да е така. Книгата се оказа лека, разтоварваща. Въпреки темата. Повече я окачествявам като един добър тийн роман. Няма много голяма виртуозност в писането, няма навлизане в някакви детайли. Бързо стигнахме до любовната част, а ежедневието в Аушвиц беше по-скоро маркирано. Заради това, че бях подготвен от коментари в мрежата, не бях много шокиран като затворих книгата, даже мога да кажа, че ми хареса по някакъв странен начин. Но разочарованието ми като цяло е огромно. Но първото място в нашата класация е показателно за това колко добра реклама имаше тази книга и определено е един от хитовете за годината, което не трябва да пренебрегваме с лека ръка.

Повече за книгата ТУК.
*********
Личният ми фаворит
„Ние, удавниците“ – перфектното морско приключение
Тази година реших да добавя личният си фаворит за 2019, просто защото „Ние, удавниците“ е книга, която буквално ме завладя. Без проблеми. Така както морето го направи още в първия миг, в който го зърнах преди години. Роман, който въпреки големия си обем не ме накара да се прозявам от скука дори за една секунда, а с огромно желание разлиствах страница след страница, за да се въвличам в приключенията на моряците от датското градче Марстал. Не съжалявам, че толкова време отлагах прочитането на този роман, защото го прочетох в прекрасен момент за мен, на брега на морето и сега свързвам тази книга с един от най-хубавите ми спомени за годината. Книга, която ми прави компания в едни 10 дни и ме преведе през много приключения. Книга, за която най-хубавият фон е шумът на вълните.





CONVERSATION